„Преди да прочета Курс по чудеса бях изучавала много духовни и философски трудове. Имах чувствата, че ме водят до огромно стълбище към величествена катедрала в ума ми, но щом стигнех до стълбите, вратата на църквата се оказваше заключена. Курсът ми даде ключа, който отвори вратата.

Ключът, много просто, са другите хора„.

Мелиън Уилямсън

Много ми харесва тази мисъл на Мериън Уилямсън. И за мен човешките взаимоотношения са основната духовна практика – те са тестът, доколко сме случили любовта в живота си. Нямам предвид любовта-обичане, имам предвид любовта, която е отвъд дуалността на живота. Имам предвид любовта-мъдрост.

Затова бих формулирала нейната идея малко по-различно – ключът, който може да отвори величествената катедрала в ума, не се намира в другите хора, а в сърцето ни. Връзката ни с другите хора служи само за да потърсим този ключ на правилното му място. Едва когато свържем ума със сърцето си, идва преживяването – истинското условие да опознаем и да разберем наистина дадено нещо.