Истината е преживяване, а не вярване

„Истината е преживяване, а не вярване.

Истината никога не идва чрез изучаването й; истината трябва да се посрещне, човек трябва да се изправи с лице пред истината. Този, който изучава любовта, е като човек, който изучава Хималаите, като ги гледа на картата. Картата не е планината! А ако започнеш да вярваш в картата, ще пропускаш планината. Ако твърде много се занимаваш с картата, планината може да е точно пред теб, но ти пак няма да си в състояние да я видиш.

Така стоят нещата. Планината е пред теб, но очите ти са пълни с карти – карти на планината, карти на една и съща планина, направени от различни изследователи. Някой се е изкачил на планината от северната страна, друг от източната. Те са направили различни карти: Коран, Библия, Бхагаватгита – различни карти на една и съща истина. Но ти си твърде пълен с карти, твърде обременен от теглото им, не можеш да се помръднеш и на сантиметър. Не можеш да видиш планината, която стои точно пред теб, нейните върхове с девствен сняг, които блестят като злато на утринното слънце. Нямаш очи да видиш това.“

Ошо

По пътя на завръщане към своите духовни корени идва момент, в който изоставяме пътните карти и започваме да вървим сами. Това е време, когато изоставяме теориите, защото искаме да преживеем своята собствена истина. Когато я преживеем, разбираме и по-горното. В противен случай и то остава просто още една теория.