„Латентното его е в състояние на пълно отъждествяване с архетипа на Цялостната личност (богът, архетипът, от който произтича Азът).
Азът се ражда, а егото се създава; и в началото на всичко е Аз.
Това състояние е описано от Нойман като уроборос (змия, която си изяжда опашката).
Тъй като Азът е центърът и тоталността на битието, егото, напълно идентифицирано с Аз-а, се изживява като божество.
Можем да се изразим в тези термини ретроспективно, въпреки че разбира се бебето не мисли по този начин.
То все още не може да мисли изобщо, но цялостното му битие и опит са подредени около априорното допускане за божество.
Това е първоначалното състояние на несъзнавана цялост и съвършенство, което е причината за носталгията, която всички изпитваме към своите корени, както лични, така и исторически.
Много митове изобразяват първоначалното състояние на човека като състояние на закръгленост, цялостност, съвършенство или рай.“
Едуард Едингер, Егото и архетипът, (Edward F. Edinger, Ego and Archetype, Page 7-8)
