публикувано 21.02.2015 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

Тримата мъже и трите жени вътре в нас

от книгата на Марк Сера „Културата на уважението“

masculine-onТримата мъже

Първият мъж е властен,
но емоционално незрял и
поради това – често разрушителен.
Мачо, мъжът на мъжете.

Вторият мъж е чувствителен
и добронамерен.
Вината и срамът го правят слаб.
Нерешителен, подвластен на Жената.

Третият мъж е безкомпромисно верен
на себе си.
На собствената си истина, на собствения си живот.
На собствената си смърт.
Той е властен, но достатъчно чувствителен, за да чуе Жената
и да се вслушва в нея.
Ето защо Жената позволява на този мъж да я води.

Трите жениfeminine-on

Първата е мила и нежна, но се страхува.
Страхът я обезсилва, кара я
да се сравнява със сестрите си.
Да влиза в сделки с разрушителната сила на Мачото.

Втората жена е винаги права. И реакциите ú не закъсняват.
Тя се чувства свободна и силна.
Солидарна е със сестрите си,
отказва да заговорничи.
Тя осъжда Мачото и презира Нерешителния.
Тя е гневна.

Третата жена знае силата си.
Силата на безкрайно уязвимото сърце.
Нейната сила не наподобява мъжката.
Нейната сила е тази на вътрешния център,
подчинена на мъдростта на тялото ú .

relationships-on

Третата жена приветства
проникването на третия мъж,
той е там, за да даде,
не да отнеме.
Неговото проникване не е необходимост,
а присъствие и желание.

Третата жена е щастлива
от физическото и духовно сливане с Третия.
Защото той не я използва.
Той благоговее пред нея.

Mark Josephs-Serra, THE CULTURE OF HONOURING 

превод, Е. Генева

Коментар: Мъжко и женско не са само полови роли. Те са една от базовите полярности, за които пише и в седмия принцип от херметизма: „Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива.“ На нивото на човешката психика родът се проявява като двойка противоположни качества, които едновременно присъстват в един и същи индивид. За мъжете това е вътрешната жена, анимата, а за жените – вътрешният мъж, анимуса. Как обаче да случим тяхната интеграция понякога води до голямо объркване. Виждала съм жени, които ходят на семинари, за да развият своята женственост, но проблемът им не е, че са „твърде малко жени“, а точно обратното – че са „твърде малко мъже“, т.е. не са развили психологическата роля, асоциирана с мъжкото, а именно да бъдат силни и независими. Защото Пътят към Третата жена минава през Втората жена. А Пътят към Третият мъж минава през Вторият мъж.

В моя опит и наблюдения това объркване по отношение на мъжкото и женското изчезва, когато вместо да си поставим за цел да ставаме по-мъжествени или по-женствени, да поискаме просто да бъдем все по-верни на себе си и на своята природа. Ако си жена и си все по-верна на своята собствена природа, рано или късно ще стигнеш до Третата жена. И, обратното, ако си мъж и развиваш способността да си все по-верен на своята собствена природа, това неизбежно ще те доведе до Третия мъж. Защото да си верен на своята собствена природа означава да си верен и на двете си части, на вътрешния си мъж и на вътрешната си жена. Най-накрая от тяхното съчетание се ражда нещо Трето.

Това прекрасно стихотворение по един поетичен начин ни казва нещо, което вече знаем – пълноценните връзки, за които копнеем, се случват едва след като ние самите сме станали пълноценни индивиди. А пълноценен означава Цялостен – свободен, верен на себе си и на своята природа.  Третата жена или Третият мъж са Цялостната жена и Цялостният мъж.

Камелия