публикувано 23.03.2012 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Десетте аксиоми от теория на избора

От книгата на Уилям Гласър  „Теория на избора“:

  1. „Единствените хора, чието поведение можем да контролираме, сме самите ние.
  2. Единственото, което можем да дадем на другите или да получим от тях е информация. Как ще бъде използвана тази информация е въпрос на наш или техен избор.
  3. Всички дълготрайни психологически проблеми са резултат от проблеми в междуличностните връзки. Отчасти коренът на много други оплаквания, като болка, умора, слабост, както и някои хронични заболявания, обикновено наричани автоимунни, също са проблемите в междуличностните връзки.
  4. Проблемната междуличностна връзка винаги е част от настоящия ни живот.
  5. Нещо болезнено за нас, станало в миналото, предопределя до известна степен какви сме днес, но анализирането на предишното нещастие не допринася с нищо за това, което трябва да направим сега: да подобрим една или друга значима, но неудовлетворителна настояща наша междуличностна връзка.
  6. Всички ние сме ръководени от пет генетично заложени в нас лични нужди: за оцеляване; любов и привързаност; власт; свобода; удоволствие от усвояване на нови познания и забавления. Всеки има правото и задължението да удовлетворява сам основните си лични нужди.
  7. Ние можем да удовлетворим нашите основни лични нужди единствено удовлетворявайки една или повече представи, залегнали в собствения ни стойностен свят. От всичко, с което се срещаме и опознаваме в живота си, най-голямо значение за нас имат представите, вписани в стойностния ни свят.
  8. Единственото, което можем да правим от раждането до смъртта си, е да постъпваме по един или друг начин. Всяка наша постъпка е част от един или друг тип цялостно поведение, изградено от четири неразривно свързани компонента: действия, мисли, чувства и физиология.
  9. Всеки тип цялостно поведение се обозначава с активни глаголни форми, според най-отличимия от четирите компонента. Например „избирам / решавам да се депресирам“ или „депресирам се“, вместо с пасивни конструкции от рода на „страдам от депресия“.
  10. Всяко цялостно поведение е въпрос на личен избор, но имаме пряк контрол само върху два от неговите компонента – действията и мислите. Но избирайки съзнателно по какъв начин да постъпваме и да мислим, ние можем да контролираме косвено и другите два компонента на цялостното си поведение – чувствата и физиологията си.“          Уилям Гласър

Тази книга попадна при мен под формата на линк, препратен от мой приятел – ето го: У.Гласър, „Теория на избора“ . Аз се зачетох в нея и началото силно ми допадна, но тъй като нещата написани там са ми до болка познати, скоро след това започнах да се разсейвам и направо отскочих до края, откъдето са въпросните аксиоми. Въпреки, че прочетох книгата по „диагоналния начин“, у мен заседна чувството, че искам да споделя този свободен ресурс за четене на тази книга и в сайта си, защото за мен теорията за избора е изключително важна.

Да осъзнаваме, че винаги имаме право на  избор, означава да сме свободни! А, свободата е нещо изключително важно – за психичното ни здраве, за духовното ни развитие, за личното ни щастие. И ключът към тази свобода се намира в главата ни!!! Затова сега с удоволствие споделям този линк, където в повече подробности можете да се запознаете с това как да използвате този ключ към свободата в живота си. Също споделям и личните си причина защо го правя.

Това, което особено ми допадна в тази книга е, че спори с вярванията на така наречения „здрав разум“, които ние дори не се сещаме да подложим на съмнение и им вярваме ли, вярваме! Аз също ценя здравия разум и определено смятам, че той има място в живота ни. Знам, обаче, и че най-важните решения в живота си съм вземала противно на здравия разум, както и че най-значимите открития в науката също се е налагало да преодоляват гравитацията на здравомислието.

Да имаш здрав разум изглежда почти като синоним на психично здраве и да имаме част от него определено помага в процесите на адаптация към външния свят. Но животът не е въпрос само на адаптация, то е въпрос на развитие и точно там здравия разум е пречка. Опасното при него е, че прилича на въздуха, който дишаме – ние дори не забелязваме, че го дишаме, камо ли да осъзнаваме дали и доколко е мръсен или не. И, точно като въздуха, той присъства неуловимо в живота ни – част от нашето всекидневно мислене, и дори не си даваме сметка в каква огромна степен замърсява чувството ни на лична свобода.

Забелязала съм, че най-добрия начин на борба с нашите страхове е една хубава и обилна доза рационално мислене поставящо под въпрос неща, в които сме свикнали да вярваме, че сме зависими от тях. Защото страхът не е нищо друго освен емоция, породена от определени мисли по повод на нещо, което може да ни се случи в бъдещето. Когато сме в настоящето – или когато това, от което сме се страхували вече ни се е случило, ние не се страхуваме. Може да ни боли, но не ни е страх.

Затова и тези мисли-вярвания, които пораждат страх, се лекуват с други мисли – вярвания, които пораждат свобода. Тази книга дава идеи как това да се случи. Като се борим с широко разпространените вярвания на здравия разум, чиято основна отличителна особеност е, че идват от нашето психично наследство – нагласи, които сме унаследили от нашите родители и обществото, в което живеем на едно дълбоко подсъзнателно ниво.

Другата специфична ценност на тази книга за мен е, че свързва свободата с междуличностните взаимоотношения. За този автор междуличностните отношения са от толкова голяма важност, че той дори твърди, че всичките ни психологически проблеми – и най-вече дълготрайните, са резултат от нерешени междуличностни отношения! Той твърди, че „От перспективата на четирийсетгодишната си психиатрична практика мога уверено да заявя, че всички нещастни хора имат един и същ проблем: неспособност да се разбират с онези, с които искат и имат нужда да се разбират.

Тази идея по някакъв начин много ми харесва. Напомня ми за една мисъл на М. Уилямсън, която често обичам да цитирам: „Преди да прочета Курс по чудеса бях изучавала много духовни и философски трудове. Имах чувствата, че ме водят до огромно стълбище към величествена катедрала в ума ми, но щом стигнех до стълбите, вратата на църквата се оказваше заключена. Курсът ми даде ключа, който отвори вратата. Ключът, много просто, са другите хора„.

С други думи, това е книга, чиито основни послания, ако влязат в практическа употреба, може да доведат до огромно чувство на свобода в живота и най-вече до взаимоотношения, свободни от зависимост и външен контрол.

Именно това е най-първата аксиома в тази интересна теория – че, „Единствените хора, чието поведение можем да контролираме, сме самите ние.“ Само прилагането на тази аксиома в живота ни води до чудеса, защото сочи основната причина за нещастието в нашите взаимоотношения – нуждата ни да упражняваме контрол върху другите. Ако смятате, че не сте от тези, които искат да упражняват власт, прочетете книгата – желанието за контрол може да бъде толкова замаскирано, че изобщо да не се вижда и само чувството за нещастие и неудовлетворение да издава, че нещо не е наред.

Камелия