Михаил Литвак: не бъди Кашчей Безсмъртни – дръж душата си в  себе си

Това е продължение на темата „Да сътвориш своя Бог“, което е провокирано от един текст, който ми изпрати Петя Стоянова – неин превод от руски на книга на Михаил Литвак „Принципът на сперматозоида“. Отнася се до неговите коментари на десетте божи заповеди и по-конкретно, на втората: 

«Не си създавай  кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята» (Изх. 20, 4).

Коментарът на М.Литвак е:

„Много прогресивна съвременна заповед, която ни учи да не се прекланяме пред авторитети, а да се осланяме на себе си, опирайки се на законите на природата и да не пилеем средства за показност.  Клиническият анализ показва, че болшинството нещастия у болните от неврози, а и на всички онези, които се смятат за нещастни, произтичат от това, че се прекланят пред авторитети, а не се уповават на законите, по които сме устроени.“

След което той говори за Кашчей Безсмъртни  – име, станало нарицателно за хора, които не живеят за себе си и си създават кумири – живеят заради нещо друго. В изследване, което е провел с 10 000 човека, Литвак им задава въпроса „За кого и за какво живееш?“ и резултатите са впечатляващи:

„И така, хора като Кашчей Безсмъртни съм срещал доста често и са изглеждали достатъчно благородно. Повечето бяха достойни хора. Да се прояви Кашчей Безсмъртни е твърде просто. Задайте на човек въпрос за кого и за какво той живее. Аз проведох голямо проучване на повече от 10 000 човека и установих, че само 8% живеят за себе си, т.е. те не се явяват Кашчей. Останалите живеят преимуществено заради децата (53%), родителите (23%), работата (10%), мъжа или жената (5%), един процент назоваха друга причина. По този начин 92% се оказаха психологически Кашчей Безсмъртни, т.е. те живеят не заради себе си, нарушавайки Законите на Живота и Законите Божии (преди всичко на “Не си създавай кумири”).“

След което М.Литвак задава въпроса: „Какъв е шансът за щастие у такива хора?“ и отговаря с примери.

Да предположим, че човек живее заради родителите. Не е трудно да се съобрази, че го очаква трагедия. По законите на Живота родителите си отиват по-рано от децата. Такъв човек не може да живее спокойно. Една моя пациентка толкова обичала баща си и се възхищавала от него, че се появили трудности при избора й на спътник в живота, а после развила невроза от натрапчиви състояния. У нея се изострял натрапчивият страх от смъртта тогава, когато баща й заминавал в командировка. Той бил голям бизнесмен. Поради естеството на работата си се налагало често да пътува. Заради болестта на дъщеря си се налагало често да се отказва от някои пътувания, което водело до големи загуби и затруднявало живота му.“

Този пример е последван от още други подобни в които кумирът,, т.е. нещото, заради което да живеем, е съпруг или съпруга, деца, работа и всичко друго, но не и собствената ни душа. Допада ми начина, по който М.Литвак интерпретира Втората Божия заповед като един от душевните закони, които определят психичното благополучие на хората, защото да не създаваш кумир се отнася не само до Бога, отнася се до всичко в нашия живот. И най-вече се отнася до тези, които обичаме по начин, в който не разпознаваме, че ги поставяме над себе си. Затова и откъсът, който Петя ми прати, завършва така:

„Този, у когото душата не е на мястото си, т.е. в самия него, бих посъветвал да си я върне, да заобича себе си и да живее заради себе си.  … И така: не бъди Кашчей Безсмъртни – дръж душата си в  себе си.“

Това е – просто и ясно – дръж душата в себе си – едно послание на Литвак, което стигна до мен чрез Петя, а чрез мен до вас и от вас до… Не знам до кого, но се надявам, че ще стигне до сърцето ви:).

Камелия