Юнг за самотата

За човека, поел по пътя на индивидуацията, чувството за самота е неизбежно. Ако той знае това и разбира психологическия смисъл на подобно нелеко преживяване, той ще може да го използва за целите на нарастващата диференциация между него и нещата/хората от външния свят. Единствено подобно разбиране ще му помогне да превърне чувството на самота в неговата позитивна форма – като нов начин на свързване с другите хора, основано на емоционална независимост и уважение към своето и чуждото различие.

Споделеното от Юнг в неговата „Автобиография“ е ценна подкрепа и източник на напътствие в подобни ситуации. Основното, което разбираме от него, е, че самотата не е знак за липса на човешки връзки, а за липсата на доверие да споделим нещата, които дълбоко ни вълнуват, във вече наличните връзки. Именно неспособността да комуникираме нещата, които идват от по-дълбоката ни същност поради страх, че няма да ни разберат и ще ни отхвърлят, поражда чувството на самотност.

„Като дете се чувствах самотен, както съм и днес, защото разбирах и подозирах за съществуването на неща, които останалите вероятно не знаят, и за които повечето нехаят. Но самотата не възниква, защото хората не са край теб, а по-скоро от това, че с тях не можеш да споделяш важните за теб неща или пък мисли, които са истинни, но неуместни за другите. “

Карл Густав Юнг, „Автобиография“ с. 352

Чувството за самота при Юнг достига връхната си точка в периода на неговия т.нар. „сблъсък с несъзнаваното“, когато, под принудата на вътрешната необходимост да не изневерява на себе си, той се осмелява открито да изрази своето несъгласие с Фройд и след това изпада в социална изолация.

„Вследствие на моето решение и заниманията ми с неща, които нито аз, нито другите можеха да разберат, изпаднах в пълна изолация. Това осъзнах твърде скоро – с никого не можех да споделя мислите, които носех в себе си, тъй като щяха да бъдат разбрани погрешно. Изживявах болезнено противоречието между вътрешния и външния свят. Тогава все още не можех да схвана взаимодействието между тези два свята, което днес вече разбирам. Виждах само непримиримото противоречие между външното и вътрешното.“ с.188

Юнг преодолява тази изолация едва след като  успява да разбере своите преживявания и, впоследствие, това разбиране да положи в основите на създадената от него теория за обективната психика и света на архетипите, накратко, аналитичната психология.

„От самото начало обаче ми беше ясно, че бих намерил връзката с външния свят и хората едва тогава, когато се постараех убедително да покажа, че съдържанията на психичните преживявания са „действителни“, и то не само като мои лични преживявания, а като колективни, които могат да се повторят и у други хора. Опитах се да докажа това в по-късната си научна работа, но засега правех всичко възможно, за да обясня на околните новия начин на виждане на нещата. Знаех, че без това съм обречен на абсолютна самота.“ с.188

Това е парадоксът – самотата, ако е правилно използвана, впоследствие довежда до нараснала дълбочина на свързването  с хората, при това много повече, отколкото човек някога си е представял. Това е така, защото истинската цел на индивидуацията е да обогати общността, да прокара нови пътища, да участва в еволюцията на човешкия вид, да допринесе със създаването на нещо ново. В началото на този нелек път обаче е дългото пребиваване в пустинята на самотата и срещата с вътрешните демони. Завръщането при хората и споделянето на даровете идва най-накрая.

„Но самотата не е непременно в противовес на общността, защото никой не е така чувствителен към нея, както самотният. Общността процъфтява единствено там, където всеки индивид запазва своята индивидуалност и не се идентифицира с другия.“ с.352

Добре е това да се знае от хората, които страдат от чувство за изолация, неразбиране и самота, но това не произтича от липсата им на емпатия и чувствителност към чуждите нужди, защото всъщност те са силно емпатични. Правилният начин за  психологическата работа с преживяванията на самота е като първо да изградим здрава връзка със себе си и положим усилията да разберем без осъждане собствените преживявания – колкото и да са объркани, болезнени и странни за съзнателната ни нагласа. Едва след това ще дойде опознаването на своята уникалност, ще се прояви творческата ни същност и с нея ще дойде и смелостта да се върнем във външния свят, изграждайки връзки с другите хора, в които да споделим своята истина и различие. Тази свързаност обаче ще има съвсем различно качество. Ще се основава на чувството за вътрешна пълнота, на желанието за споделяне и щедрост, а не на невротичното чувство, породено от нуждата от някой друг да ни допълва и валидизира собствената ни ценност.

Това е публикация от „игрите на синхроничност“. Ако в този момент преживявате чувство на самота, изолация, неразбиране и отчужденост от външния свят и другите хора, обърнете посоката на погледа навътре и започнете с изграждането на най-важната връзка – връзката със самия себе си. И нека това да ви е утехата – след като опознаете себе си без осъждане, а с разбиране, ще дойде и творческият прилив заедно с енергия за споделяне, които ще ви изненадат!

Камелия Хаджийска