Целта на духовната трансформация е трансформиране на нисшата емоционална природа чрез подчиняване на его-желанията на над-индивидуални ценности.
Когато по-важно от осъществяване на земните ни желания стане въплъщаването на духовните ни ценности на земята, можем да кажем, че процесът на трансформация на нисшата ни емоционална природа е завършен.
За разлика от диференциацията, която е процес на отделяне от другите, на разграничаване на Азови от не-Азови съдържания, докато се стигне до най-индивидуализираната и уникална вътрешна същност, трансформацията на желанието е процес, който обединява и ни свързва с другите. Чрез срещата с негативните ни емоционални реакции на осуетените ни желания ние разбираме, че нищо човешко не ни е чуждо. Че нашият копнеж по любов, както и нуждата ни от сигурност и значимост, не са по-различни от тези на останалите човешки същества. И, че именно чрез своите страхове и слабости ние се свързваме с корените на цялото човечество така достигаме до най-ценните душевни дарове – смирението и състраданието към грешника.
Най-голямата опасност в етапа на трансформация на желанието е липсата на морална почтеност, защото именно от нея зависи кое ще надделее в мисленето и поведението на човека със събуден индивидуационен импулс – нисшите емоции или висшите ценности. Добре е това да се знае, защото алхимичният процес се занимава с трансформация на колективната тъмнина, и именно тя е причината за крайната интензивност на негативните емоционални преживявания.
Другото важно нещо, което е добре да се знае по отношение на тази трета стъпка, е че в центъра на извършващата се трансформация е подчиняването на его-волята на волята на трасперсонален фактор, който Юнг нарича Цялостна личност и който се отнася до скрития център на Аза.
Съпротивата към Живота вън от нас, който не ни дава това, което искаме, или към Живота вътре в нас, който не отговаря на представите ни за това какви трябва да бъдем, може да доведе до тежки депресии, силни яростни изблици и други крайни психични състояния.
Единствено намерението да въплътим ценностите на смирението и състраданието към грешника – вътре или вън от нас, ни помага в тази критична стъпка.
Подчиняването на нисшата его-воля на висшата воля не означава безкритично поддаване на негативните импулси, а точно обратното. То е крайна форма на свобода, при която човек може да запази избора да въплъти ценностите си, дори вътре в психиката му да бушуват крайно интензивни негативни емоции. Почтеността и моралната чистота в този случай наистина са от решаващо значение.
И така, в човешката психика едновременно протичат противоположни процеси – на диференциация и на интеграция, на анализ и синтез. Така, както имаме нужда от двата си крака и двете си ръце, за да обхванем Цялото, за да имаме вътрешен център и баланс, така и тези две противоположни психични действия са нужни за „образуването на душа“. Трансформацията на нисшата емоционална природа е много болезнен процес, при който провала на личната его-воля води до много отчаяние и безсилие. Правилно използван, обаче, този процес води до най-ценното – смирение и състрадание, както и до релаксацията, която идва от това да приемем своята човешкост и обикновеност и по този начин да преживеем дълбокото чувство за свързаност със света на хората.
Когато направим това, стигаме и до целта на алхимичния процес, наречена символно „философския камък“.
Карл Густав Юнг
"Нашите добродетели ни правят независими. В това състояние не се нуждаем от никого – тук ние сме господари, но в своята непълноценност ние сме свързани с човечеството, както и със света на инстинктите си.“
"Характеристика на западната теософия е изпълването на съзнателния ум с идеални концепции, а не конфронтацията със сянката и света на тъмнината. Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен."