„Воинът на светлината никога не бърза. Времето работи в негова полза; той се научава да владее нетърпението си и по този начин избягва необмислените постъпки. Вървейки бавно, той забелязва колко уверени са крачките му. Знае, че участва в един решителен момент от историята на човечеството и че трябва да промени себе си, преди да промени […]
Изразът „воин на светлината“ придобива популярност чрез едноименната книга на Паулу Коельо „Воинът на светлината„. И макар че той не е неговият създател, Коельо прави нещо изключително ценно – превежда на художествен език духовно понятие, което значи много за една определена група от хора, наричани „служители на светлината„. Дан Милмън също използва подобен израз – […]
„Воинът на светлината не допуска в сърцето си чувство на омраза. Когато се кани да влезе в битка, си спомня какво е казал Христос: „Обичайте враговете си!“ И се подчинява. Но знае, че актът на опрощението не го задължава да приема всичко; воинът не бива да навежда глава, защото ще изгуби от погледа си хоризонта […]
„Воинът никога не забравя миналото. Той знае за Духовното търсене на човека, което е написало някои от най-хубавите страници на историята. Познава и някои от най-лошите й глави: кланета, жертвоприношения, мракобесия. Духовното търсене е било използвано за лични цели, а идеалите му са служили като щит за ужасни намерения. Воинът е чувал забележки от рода […]
От доста време насам изследвам идеята, че човешкото страдание има два различни източника – (1) личен и (2) надличностен (колективен). И разбирам, че има хора, които в по-голяма степен преживяват второто. Това означава, че произходът на тяхното страдание се отнася не само до техните лични съдби и обстоятелства в живота, а е свързан с отработването […]
Това е четиво за чувствителни хора с духовни интереси, в което споделям част от статията на Герит Гилен „От свръхчувствителност към висока чувствителност – стани ангелът, който си ти„. „Много хора са свръхчувствителни. Те не могат да понасят шума, агресията и трескавия ритъм на модерното общество. Често страдат от психосоматични разстройства и безсъние. Това, което […]
По-долу е цитат от книгата на Памела Крибе „Ченълингите на Йешуа„. Той представя психологическите характеристики на една група хора, които тя нарича „служители на светлината„. „- От самото начало на своя живот те се чувстват различни. Много често се усещат изолирани от другите, самотни и неразбрани. Нерядко стават индивидуалисти, които се стремят да намерят своя уникален жизнен […]
„Воинът на светлината невинаги е вярващ. Има моменти, в които той не вярва в абсолютно нищо. И пита сърцето си: ”Струва ли си да полагам толкова големи усилия?” Ала сърцето му мълчи. Воинът сам трябва да реши. Тогава той търси някакъв пример. И си спомня, Исус също е преминал през това, за да може да […]
„Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка. Няма воин на светлината, който да не е предавал и да не е лъгал в миналото. Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища. Няма воин на светлината, който да не е страдал за маловажни неща. Няма […]
„Понякога воинът на светлината изпитва усещането, че живее едновременно два живота. Във единия той е длъжен да върши неща, които не му харесват, да се бори за идеи, в които не вярва. Но съществува и друг живот, който воинът открива мечтите си, книгите, в срещите с хора, които мислят като него. Воинът прави така, че […]
„Понякога воинът на светлината – без да иска – прави погрешна стъпка и потъва в бездната. Призраците го плашат, самотата го измъчва. И понеже винаги се е стремял към Справедливата битка, изобщо не е предполагал, че може да го сполети подобно нещо; но го сполетява. Обгърнат от мрака, той разговаря с учителя си. -Учителю, паднах […]
„За воина не съществува невъзможна любов. Той не се бои от мълчанието, от безразличието, от това че ще бъде отблъснат. Знае, че зад леденостудения вид, който хората си предават, се крие огнено сърце. Затова воинът рискува по-често от другите. Той непрестанно търси нечия любов – дори и да се наложи да чуе много пъти думата […]
