Страхът без съмнение е една от най-силните, най-старите и най-вкоренени в нас емоции. Интересното при отдадените еретици, които срещам, е, че активно са се самоубедили да не се страхуват. Страхът си е още там, но е притъпен от нещо друго…
Това е продължение от предишната публикация, в което споделям коя е първата от общо четири стъпки за трансформиране на свръх-чувствителността във висока чувствителност според Герит Гилен. Той задава въпроса „Какво можеш да направиш, за да станеш отново сияен, да трансформираш своята свръхчувствителност във висока чувствителност? и отговаря: „Първа стъпка – осъзнай, че си ангел. Разбери, че […]
Страхът от критика има силно ограничаващо действие, защото дори не е задължително да има истинска критика, за да съществува страхът. Ако станете свидетели на това как няколко човека биват критикувани заради новаторските им идеи, вече е много лесно да си внушите, че същото ще се случи и с вас, ако не внимавате…
Ето едно нещо, което се среща често, но си няма име. Говоря за хората, които се мъчат с години, но така и не стигат до никъде. Тази липса на движение може да се наблюдава най-често в малкия бизнес, но ще я забележите и в неправителствени организации, и в големи корпорации.
Според основателя на хуманистичната психология Ейбрахам Маслоу вътре в нас има т.нар. „страх от собственото ни величие„, който той нарича „комплекс на Йона„. „Страхуваме се от най-висшите си възможности (както и от най-нисшите). Обикновено се плашим да станем онова, което можем да зърнем в най-съвършените си моменти, в най-съвършените условия, при обстоятелства на най-голяма смелост. […]
Това е въпрос, който е отправен към Ошо. И ето как той отговаря: „Защо трябва да питаш какво да направиш? Когато има страх, просто се страхувай! Защо да създаваш дуалност? Когато дойдат моменти на страх, бъди уплашен, трепери със страха, позволи на страхът да влезе във владение. Защо е това постоянно питане: Какво да направя? […]
За смъртта и как да я използваме – като повод за страх или като съветник за пълноценно изживян живот, говори по много красив начин Ошо. По време на негова беседа един човек го пита:„Понякога, внезапно и силно за мен… идва страхът от това да напусна цялата тази красота, тези приятелства и любов… Как е възможно […]
„Страховете не са нищо друго освен състояния на ума. Това го е казал Наполеон Хил, и той е прав. В момента, в който усетиш, че те е страх от нещо, попитай себе си, „Защо правя това реално? Кое е това нещо вътре в мен, което ме кара да правя това?“ Има огромна разлика между страха […]
Според Дейвид Гордън един от трите основни човешки страхове е страхът от обичта към себе си. Не се бях замисляла, че може да има такъв страх. Точно обратното – да обичаш себе си е нещо, което се възприема като нещо хубаво. Това, което не се възприема като добро, е да бъдеш егоист, но ние това […]
„Естествено е човек да се страхува, да трепери. Ако приемеш това, ако си кажеш, че такъв е животът, ако го приемеш тотално, треперенето спира моментално и страхът – същата тази енергия, която е била страх – се развива като пружина и се превръща в свобода“. Ошо
„Хората ходят от един гуру на друг, от един учител на друг, от един храм към друг – не защото те са страхотни търсещи, а защото са неспособни да вземат решение. Така че те ходят от едно нещо към друго. Това е техният начин да избегнат обвързването. Същото се случва и в другите човешки отношения: един […]
Ето още нещо от книгата на Робърт Шварц „Храбри души“. То е за една от историите в книгата – случай на алкохолизъм, продължил повече от 4 десетилетия. Прескачам много от обясненията за това какъв е смисълът за една душа да избере такова тежко житейско предизвикателство като алкохолизма – това може да е тема на отделна […]
