Архив
 
 
 
Воинът на светлината
 

"Всеки си има цена и Животът уважава тази цена. Но тази цена не се измерва с пари или злато, измерва се с любов. Нещо повече, измерва се с любовта към себе си. Колко обичате себе си – това е вашата цена – и Животът уважава тази цена. Когато обичате себе си, цената ви е много висока, което означава че вашата толерантност към злоупотребата със самия себе си е много ниска. Тя е ниска, защото вие уважавате себе си. Вие харесвате себе си такива каквито сте и това повишава цената ви. Ако не харесвате нещата, които са свързани с вас, цената ви спада." Дон Мигел Руис, "Умението да обичаш"

 
Self help
 

Ето още един малък откъс от книгата на Дон Мигел Руис "Умението да обичаш". Имам нуждата да споделя още неща от тази книга, защото тя е толкова дълбоко истинна! "Ако се опитваме да осъзнаваме нещата, лесно можем да проумеем защо взаимоотношенията не вървят – с родителите, с децата, с приятелите, с партньора ни и дори със самите себе си. Защо взаимоотношението със себе си не е успешно? Защото сме наранени  и сме изпълнени с цялата тази отрова,  с която едва се справяме. Изпълнени сме с отрова, защото израстваме с един перфектен образ, който не е истински, който не съществува и това не е честно според нашия ум. Виждали сме как създаваме този перфектен образ, за да угодим на другите, въпреки че те сътворяват своя собствен сън без това да има нещо общо с нас. Опитваме се да угодим на мама и татко, опитваме се да угодим на учителите си, правителството, религията и Господ. Истината е, че от тяхна гледна точка ние никога не можем да бъд...

 
Уроците на любовта
 

Това е една малко дълга история от книгата на Дон Мигел Руис "Умението да обичаш", но ако я прочетете до края, ще разберете най-важното, което трябва да се знае за любовта...поне според мен:)  То съответства изцяло на моя личен и професионален опит, в синхрон е с  всички други  писания, които съм изчела досега за любовта и това, което ни пречи да сме щастливи във взаимоотношенията си. В тази история "поуката" е съвсем накрая - където Дон Мигел задава въпроса "Кой сгреши?" Но, за да стане ясен въпросът - прочетете, първо, какво се е случило:)  Приятно четене! "Искам да ви разкажа една много стара история за човека, който не вярваше в любовта. Това беше един обикновен човек като вас и мен, но това което го правеше специален беше неговото мислене. Той смяташе, че любовта не съществува. Разбира се, той притежаваше голям опит в търсенето на любовта, и беше наблюдавал хората около него. Голяма част от живота беше прекарал в търсене на л...

 
Споделено
 

От книгата на Дон Мигел Риус, "Умението да обичаш". "Искам да си представите, че живеете на планета, където всеки неин жител има кожно заболяване. Хората на вашата планета са страдали от тази болест в продължение на  2 или 3 хиляди години. Целите им тела са покрити с рани, които са се инфектирали, и наистина болят, когато ги докоснеш. Разбира се те вярват, че това е нормалната физиология на кожата. Дори медицинските книги описват тази болест като нормално състояние. Когато хората се раждат, кожата им е здрава, но след около три или четири години започват да се появяват първите рани. Когато станат тинейджъри, целите им тела се покриват с рани. Можете ли да си представите как тези хора ще се държат един с друг? За да общуват помежду си, те трябва да пазят раните си. Те почти не се докосват, защото е много болезнено. Ако случайно докоснеш кожата на някой, това е толкова болезнено, че той веднага се ядосва и докосва твоята само з...

 
Self help
 

Препоръчвам ви тази книга на Дон Мигел Руис също! Аз я четох доста отдавна ... толкова отдавна, че вече я няма в библиотеката ми...:) Заедно с картите, които са направени специално за нея, също ги няма:) Май енергията на любовта, която е заключена в нея, ме е тласнала да я дам на някой...:) Хубавото е, че вече я има и в електронен вариант в www.spiralata.net . Там е с друго заглавие - Овладяване на любовта - но зад него стои същия текст за мъдростта в обичането. Именно оттам цитирам текста по-долу - той обяснява причината, поради която е хубаво да прочетем тази книга, а и други книги, които подхранват нуждата ни от знания как да обичаме. Защото нищо не е толкова объркано и пълно с нереални представи в нашия свят, колкото любовта, способнотта ни да обичаме. И затова има толкова болка и страх, свързани с нея. Защото не знаем! Масово ние не знаем! Затова в самото начало Дон Мигел когато пише за любовта, той всъщност говори за "наране...

 
Self help
 

Препоръчвам ви тази книга! Нейният автор - Дон Мигел Руис - има дарбата да пише по начин, който вдъхновява да променяме живота си към по-добро. Защото думите му идват от сърцето - там, където той е преживял лично това, което споделя в книгата си. Неговите корени са от Мексико, роден е в семейството на лечители. Майка му е била курандера (лечителка), а дядо му - нагуал (шаман). В началото на живота си той нямал съзнателното намерение да продължи езотеричната традиция на предците си - толтеките, които из цяло южно Мексико са известни като "жените и мъжете на познанието". Точно обратното - той започнал да следва медицина с желанието да стане хирург. Но един инцидент преобърнал живота му в съвсем обратна посока. Късно вечер, той претърпял инцидент с колата си, тъй като заспал на волана и се блъснал в бетонна стена. Преживяването, което променило живота му, е свързано с това, как той не е във физическото си тяло, докато спасява двамата...

 
Self help
 

От книгата на Дон Мигел Руис "Четирите споразумения" "Има хиляди споразумения, които сте сключили със себе си, с другите хора, със съня си за живота, с Бог, с об­ществото, с родителите, със съпруга и с децата си. Но най-важни са споразуменията, сключени със самия себе си. В тях заявявате кой сте, какво чувствате, в какво вярвате и как ще се държите. Резултатът е онова, което наричате своя индивидуалност. В тези споразумения вие казвате: „Ето какво представлявам. Ето в какво вярвам. Мога да правя определени неща, други – не. Това е реалност; онова - фантазия; това е възможно, онова - невъзможно". Едно споразумение не е голям проблем, но много наши споразумения ни карат да страдаме, да се проваляме в живота. Ако искате животът ви да е изпълнен с радост и удовлетворение, трябва да намерите смелост­та да сложите край на тези почиващи върху страха споразумения и да поискате обратно личната си сила. Почиващите върху страх споразумени...

 
Self help
 

"Не виждаме истината, защото сме слепи. Заслепяват ни всички онези фалшиви убеждения в нашите умове. Изпитваме необходимост да бъдем прави и да изкараме другите криви. Доверяваме се на онова, в което вярваме, и нашите убеждения ни обричат на страдание. Сякаш живеем в мъгла, която не ни позволява да видим по-далеч от носа си. Живеем в мъгла, която дори не е ре­ална. Тази мъгла е сън, собственият ви сън за живота -убежденията ви, всичките ви представи за вашата същ­ност, всичките ви споразумения с другите, със себе си и дори с Бог. Целият ви ум е мъгла, която толтеките наричат митоте. Умът ви е сън, в който хиляди хора говорят едновременно и никой никого не разбира. Това е състоянието на човешкия ум - едно голямо митоте и зара­ди това голямо митоте не можете да видите истинската си същност. В Индия митоте наричат майя, ко­ето означава илюзия. Това е представата на личност­та за „Аз съм". Всичко, което вярвате за себе си и за света, ...

 
Self help
 

От книгата на Дон Мигел Руис "Четирите споразумения" "Точно както правителството разполага със закони, управляващи колективния сън, нашите убеждения са кодексът, управляващ индивидуалния ни сън. Всички тези закони съществуват в ума ни, ние им вярваме и Съдни­кът в нас основава всичко на тези правила. Съдникът отсъжда и жертвата понася вината и наказанието. Но кой казва, че в този сън има справедливост? Истинска­та справедливост е да плащаш само веднъж за сторена­та грешка. Истинската несправедливост е да плащаш повече от веднъж за сторената грешка. Колко пъти плащаме за една грешка? Отговорът е -хиляди пъти. Човекът е единственото животно на зе­мята, което плаща хиляди пъти за същата грешка. Останалите животни плащат по веднъж за всяка направе­на грешка. Но не и ние. Ние имаме могъща памет. Пра­вим грешка, осъждаме се, намираме се за виновни и се на­казваме. Ако съществува справедливост, това би било достатъчно; не е необходимо...

 
Self help
 

От книгата на Дон Мигел Руис "Четирите споразумения" "Всичките ни естествени наклонности се изгубват в процеса на опитомяване. И когато станем достатъчно големи, за да започне умът ни да разсъждава, научаваме думата „не". Възрастните казват: „Не прави това, не прави онова". Ние въставаме и заявяваме: „Не!" Бунту­ваме се, защото браним свободата си. Искаме да бъдем самите себе си, но сме много малки, а възрастните - го­леми и силни. След известно време започваме да се боим, защото знаем, че всеки път, когато направим нещо не както трябва, получаваме наказание. Опитомяването е толкова могъщо, че в определен момент от живота вече не ни е нужен опитомител. Нямаме нужда от мама или татко, училището или църквата, за да ни опитомяват. Дресирани сме толкова добре, че се превръщаме в свой собствен дресъор. Ние сме самодресиращо се животно. Сега можем да се опитомяваме съгласно заложения в нас мироглед и посред­ством същата система о...