„О, боже! „О, боже!“ – извикал монахът, който бил на изпитателен срок и току-що счупил любимата (и много ценна) чаша на своя учител.
Уплашеният младеж отишъл при Дзен учителя и го попитал: „Защо трябва да има смърт?“
Учителят отговорил: „Смъртта е естествена. Тя идва при всички хора и неща. Не трябва да я очакваме със
страх или да я посрещаме с гняв. Защо питаш?“
„Защото, Учителю, смъртта дойде за твоята чаша.“
притча от 101 Zen stories
Харесвам тази притча. Във всеки един момент в живота ни нещо може да се счупи, за да тества доколко живеем това, в което вярваме.
Едно е на нивото на ума да приемем, че смъртта е неизбежна. Друго е при реална среща с нея да не изпитаме обичайните чувства на страх и гняв. Едно е да си мислим, че не ни е страх от смъртта на физическото ни тяло. Друго е да сме наясно, че всяка загуба е смърт – на нещо материално или нематериално, малко или голямо.
Притчата не разказва как Учителят е реагирал при новината, че чашата му е „умряла“. По всичко изглежда обаче, че тестът е бил за него самия. Ученикът е успял да го мине. И само ние си знаем по какъв начин това се отнася за нас.
