„Предназначението на болката не е да те натъжава, запомни го. Ето къде хората все пропускат… Тази болка има предназначение да те направи по-буден, защото хората стават будни само когато стрелата прониква дълбоко в сърцето и го ранява – иначе не проявяват никакво внимание. Когато животът е лек, комфортен, приятен, кого го е грижа?“
Ошо
Как бихте се почувствали, ако отидете на психотерапевт, споделите проблема си, и той – вместо да ви помогне да се отървете от него, ви каже: „Страхотно! Недей да правиш нищо, за да подобряваш положението си, а само стой много осъзнато в него – все едно наблюдаваш живота на някой друг, и изследвай точно как ти се случва всичко това?“ Сигурно не бихте разбрали какво ви казва?
Понеже аз самата казвам това на клиентите си в определен вид ситуации, в които виждам предизвикателство за трансформация, сега реших да обясня каква е скритата логика, която стои зад подобно напътствие. А тази логика е проста. Според нея всеки проблем е дошъл в живота ни като скрит дар и, за да го разопаковаме и видим съдържанието му, ние не трябва да бързаме да се отърваваме от него, а да се вгледаме отблизо. Не да бягаме от него, а да се приближаваме – дори, ако пътят към изплуването към повърхността, да минава първо през удряне на дъното.
Всяко дискомфортно психично състояние – депресивност, болка, страх, неувереност, различни форми на натрапливост, апатия, застой и стагнация, е повод за осъзнаване, което не би могло да се случи по друг начин. И, ако това осъзнаване отведе до задаването на въпроса за смисъла на човешкия живот, вечното и до измеренията на духовността, още по-добре. Именно състоянията на най-голям психичен дискомфорт са носители и на най-голям потенциал за развитие в живота ни. Именно те водят до най-дълбоките промени в живота ни, които иначе не бихме се осмелили да направим. Именно в най-голямото страдание ние си задаваме въпроса за смисъла на живота ни и за това, което не умира.
Виждали сте хора, които минават през живота си с леки сърца, не носят тежестта на проблемите, които вие усещате на раменете си, но вероятно дълбоко в себе си не искате да сте на тяхно място. Това е така, защото дълбочината на живеене идва със страданието, което единствено е способно да ни провокира да търсим нещо по-смислено от простото плъзгане по повърхността на събитията. За това става дума – за дарът на дълбоките промени, които силните негативни чувства носят със себе си. Това превръщане на оловото в злато става обаче, само ако са използвани правилно, а това означава най-вече едно – осъзнаване, осъзнаване, осъзнаване.
Светът е пълен със спящи хора, които с леки сърца пропиляват възможността да си зададат въпроса кои са те и кое е истински важното за тях в живота им. Възможността за събуждане от автоматизираното живеене в плен на преходните неща в живота, която идва от страданието, е основната причина да гледам като алхимик на страданието и да не препоръчвам на човека да се освободи от него – в оловото се съдържа суровината на бъдещото злато. Ако махнеш оловото, няма да има и злато. Но има и още една причина, не по-малко важна. Свързана е с все по-отчетливо оформящото се разбиране за мен, че пътят към изплуване на повърхността минава през удряне на дъното.
Ако човекът все още не е стигнал крайната степен на непоносимост към дадена ситуация в живота си и все още в себе си таи вяра, че начинът, по който действа и мисли досега, е правилният, нищо не може да му помогне да се промени, освен още по-дълбокото и интензивно страдание. Излизаме от горещия тиган, едва когато наистина започне да ни пари под краката. Пускаме любимата си „играчка“, в която сме се вкопчили (връзка с човек, вярване, навик да действаме…), едва когато вече наистина не можем повече. Преди да се отегчим до смърт от себе си и от начина, по който отново си причиняваме болката, няма промяна.
В професионалната ми практика на психотерапевт съм стигала да ситуации с моите клиенти, когато съвместната ни работа стигаше до момент на зацикляне – всичко беше разбрано и осмислено, но нещо пречеше да се случи търсената промяна. В тези моменти единственото, което „отпушваше“ процеса, беше да се влошат нещата до крайната точка на поносимост. Така разбрах за съществуването на този скрито саботиращ аспект на осъществяването на промените в живота ни – съпротивата на старото. Това, което аз се чувствам безсилна да направя, малко повече страдание от същото може да го направи. Затова в моменти на безсилие нагласата за осъзнаване е безценна:
„Недей да подобряваш, а просто осъзнавай, наблюдавай, забелязвай…“
Нещо повече, понякога помага и осъзнатото правене на това, от което искаш да се освободиш. Ключовата дума тук отново е „осъзнато“. Например, вместо да се борите със страховете си, може да си кажете, „Сега съвсем целенасочено ще мисля така, че да си докарам страхове.“ Знам, че подобен подход работи, защото в един момент човек разбира абсурдността на това, в което сам се вкарал, и излиза без усилие. Пуска клона.
Най-мощният инструмент за извършване на промените в живота ни се нарича осъзнаване и вероятно Ошо е един от най-големите му проповедници, неизменно повтаряйки, че то прилича на това да внесеш свещ в тъмна стая. Когато светлината на свещта освети стаята, тъмнината изчезва без никаква усилия, без никаква борба.
„Животът се повтаря механично – ако не започнеш да внимаваш, той ще продължава да се върти като колело. Ето защо будистите го наричат колелото на живота и смъртта, колелото на времето.
Той се движи като колело – раждането е последвано от смърт, смъртта е последвана от раждане, любовта е последвана от омраза, омразата – от любов, успехът е последван от провал, провалът е последван от успех. Увери се сам! Наблюдавай в продължение на няколко дни и ще видиш как се появява модел, модел на колело. Една прекрасна сутрин се чувстваш добър и щастлив, а друг ден си толкова мрачен, толкова мъртъв, че започваш да мислиш за самоубийство. А само преди ден-два си бил толкова изпълнен с живот и блаженство, че си изпитвал благодарност към Бог, бил си в настроение на дълбока признателност, днес обаче ти е много мъчно и не виждаш смисъл да живееш… И това се повтаря отново и отново, но не виждаш модела. Забележиш ли модела, си в състояние да се измъкнеш от него.“
Ошо
Осъзнаването е най-мощният инструмент за промяна, но изисква необикновена наблюдателност и посвещаване на истината. Това означава всекидневни усилия за будност и несъпротива към неизбежната част на страданието. Става ясно защо малцина избират да вървят по този тесен и стръмен път.
Камелия
