Принципът на синхроничност
“В „Идзин единственият критерий за валидността на синхроничността е мнението на наблюдателя, че текстът към хексаграмата предава истински психичното му състояние.“ К.Г.Юнг
Това, което ние интуитивно сме разбрали от живота, а именно че няма нищо случайно, е формулирано от създателя на аналитичната психология – швейцарският психиатър и психотерапевт Карл Густав Юнг, в понятието „принцип на синхроничността“. Според Юнг съвпаденията във времето и пространството са нещо повече от случайност и отразяват как несъзнаваното работи и осъществява взаимовръзката между различни нива на нашата психична цялост.
„Игрите на синхроничност“ дават възможност публикациите от сайта да се отварят и четат на случаен принцип, но тяхната интерпретация да става чрез „принципа на синхроничността“. Това означава човек критически да изследва доколко написаното в тях е свързано с актуалната му житейска ситуация и отговаря на въпросите, които го вълнуват.
Селф-хелп
„Значителните проблеми, с които се сблъскваме, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което сме били, когато сме ги създали или когато те са се появили.“ Айнщайн
Тъй като статиите в този сайт са написани с цел да подкрепят развитието на по-високи нива на психично здраве, редовното четене и практикуването на споделеното в тях е форма на когнитивна терапия. Според когнитивната психотерапия между нас и света стои нашето възприятие за света – т.нар. средно събитие. Затова начинът, по който реагираме, зависи в по-голяма степен от начина, по който интерпретираме нещата от външния свят, отколкото от самите неща.
Мериън Уилямсън определя човешкия ум като Божият олтар и според нея „да „оскверним олтара“ означава да го напълним с мисли без любов. Ошо казва, че реалността зависи от твоите очи и затова: „промени очите и реалността ще се промени“. Дон Мигел Руис говори за „паразитът в нашите умове“, който са всичките тези „лъжи, в които вярваме“, водещи до осъждане и самоосъждане – затова решението е да сключим нови споразумения със себе си, основани на истина, т.е. на любов. Байрън Кейти пише, че „Реалността винаги е по-благосклонна, отколкото историята, която измисляме за нея“ и създава метод, посветен на изследване на истинността на мислите, наречен Работата.
Това са само малцина от авторите, чиито прозрения са споделени на страниците на този сайт и които помагат човек да „смени очилата, с които гледа на себе си и на света“, за да започне да се наслаждава на силата на автентичния живот. Редовната „употреба“ на тази форма на самопомощ води до нарастване на вътрешната сила, хармонията със себе си и с другите хора.
Практиката
„Да знаеш нещо, но да не го правиш, означава, че не знаеш. Да научиш нещо и да не го направиш означава, че не си го научил. Да разбереш нещо и да не го направиш означава, че не си го разбрал. Само в правенето, в прилагането на придобитото знание и разбиране, те се интернализират.“ Стивън Кови
Живеем във времена, в които все повече хора чувстват неудовлетворение и си задават въпроса дали има Нещо повече, дали може По-добре. Отговорът е „Да, може по-добре, и вие можете да го направите.“ Понякога само една прочетена книга или мисъл, която е дошла в точното време за нас, може да ни дадат онова, от което имаме нужда. Но ако не въплътим наученото в живота си, то няма никаква стойност. Никой и нищо извън нас не може да направят това вместо нас. Категориите от „игрите на синхроничност“ в този сайт имат за цел да подкрепят всекидневното практикуване на знанието като напомнят за „новите споразумения, които сме сключили със себе си, защото – за да подейства нещо, това означава, че то трябва да влезе в действие.