Различните психотерапии

Когнитивната психотерапия и силата на мисленето

"Най-лошото, което може да ти се случи, е мисъл, която не е подложена на изследване." Байрън Кейти

„Наранява ни не това, което ни се случва, а начинът, по който му отговаряме.“ Стивън Кови

Между нас и реалността стоят нашите вярвания – нашите интерпретации на това, което ни се случва, както и значимостта, която му приписваме. Именно тези вярвания, а не случващото се, определят как се чувстваме и какви избори правим.

Значението на мисленето е толкова огромно, че едно от основните направления в психотерапията – когнитивната психотерапия, основава лечението върху критично изследване на несъзнаваните вярвания и замяната им с други, по-близки до действителността.

Лечението чрез промяна в мисленето няма нищо общо с широко разпространеното вярване в силата на позитивното мислене като средство за постигане на желанията и дори гледа на него като на едно от най-силно изкривяващите контакта с неприятната част от истината и нещата, които не са в наш контрол. Има значима разлика между мисълта: “Ако силно вярвам, ще се получи така, както аз искам” и нагласата “Наясно съм, че изходът може да не е такъв, какъвто на мен ми се иска, но ще дам най-доброто, на което съм способен.” Оптимизмът не е позитивизъм, а контакт с реалността, който същевременно не ограбва надеждата ни, че ще се справим и да извлечем сила и смисъл дори и от неща, върху които нямаме контрол и не се случват така, както на нас ни се иска.

Избрани статии

Системната психотерапия и "жертвеният козел"

"Способността да се живее с относителни действителности, с въпроси, които нямат отговор, със знанието, че не знаеш нищо и  с парадоксалните несъзнаваности на екзистенцията, това именно е същността на човешката зрялост и произтичащата от нея търпимост към другите." Пол Вацлавик

Според системната психотерапия няма болни индивиди – има болни взаимоотношения. Затова, ако искаме да излекуваме носителя на болното поведение в системата – т.нар. “жертвения козел”,  добре е да си зададем въпроса “Как?” неговият проблем е възникнал в дадения междуличностен контекст. А, след като открием “патогенните комуникативни модели”, спрямо които даденото проблемно поведение изглежда адекватна реакция на адаптация, да ги заменим с по-здравословни. Системната психотерапия е съвременен, много творчески и дълбоко проникновен метод за лечение на човешката психика и взаимоотношения.

Избрани статии

Поведенческата психотерапия и умението за общуване

"Ако посееш мисъл, ще пожънеш действие, ако посееш действие, ще пожънеш навик, ако посееш навик, ще пожънеш характер, ако посееш характер, ще пожънеш съдба."Стивън Кови

Без съмнение, факторите на средата оказват мощно формиращо влияние върху нас. Ако обаче искаме да променим наследените родителски модели, не е достатъчно просто да решим, че няма да приличаме на родителите си. Подобна промяна на заучените в детството реакции и впоследствие превърнали се несъзнавани автоматични нагласи изисква целенасочени усилия за себепознание и придобиване на ново знание, които единствено могат да доведат до изграждането на нови и по-здравословни навици.

Именно овладяването на нови умения, които да заменят старите, подкрепящи проблемното поведение, е в основата на поведенческата психотерапия. А какво по-важно умение от умението да общуваме пълноценно? Книгите “Ключовите разговори” и “Общуване без агресия” могат да се превърнат в настолна книга за онези, които искат да развият това умение.

Избрани статии -

Хуманистичната психотерапия и емпатията

"Когато някой те слуша без да те съди, без да се опитва да ти вменява отговорност, без да се опитва да те променя, това се усеща ужасно хубаво."Карл Роджърс

Силата на общуването с емпатия е толкова огромна, че се е превърнала в основен терапевтичен инструмент на цяло едно направление в съвременната психотерапия – хуманистичната психотерапия. В неговата основа стои емоционалната интелигентност – способността да разбираме и управляваме своите и чуждите емоционални реакции, както и да развием подходящите езикови умения, с които да ги комуникираме с другите хора. И вероятно нищо друго няма толкова голяма нужда от разбиране, както негативните ни емоции – злобата, яростта, страха, тъгата, ревността, завистта…

Подобни “тъмни преживявания от ада” в действителност обаче са невинни като децата, защото не са нищо друго освен първични реакции на осуетени желания. Това, което ги превръща в зло, е, ако човек позволи да повлияят поведението му. За да успее да направи това, той се нуждае от мислене, което да ги разбира като си задава въпроса за това коя е тази базисна негова нужда, която е останала незадоволена и която е истинската причина за тази емоция. Дали това е нуждата от сигурност? Или от приемане и принадлежност? Или, може би от това да си безгрешен и съвършен? Както и да си специален – единствен и неповторим за някой друг..?

Грижа за вътрешното дете

“Любопитният парадокс е, че когато приема себе си такъв, какъвто съм, тогава се променям.” Карл Роджърс

След като разберем каква е незадоволената базисна нужда зад негативните ни емоционални реакции, следващата стъпка е да поемем отговорността за грижата за нея. Излизаме от детската фаза на емоционалната си зависимост от хората и събитията във външния свят като станем сами на себе си родителя, който винаги сме мечтали да имаме. В резултат на неуморните усилия на нашия ум (Възрастният в нас) да разбере нашите емоционални реакции (Детето в нас) ние съзряваме емоционално. Така успяваме да преместим източника на подкрепа, сигурност, разбиране, безусловна любов и мъдро наставничество отвън – вътре в нас, и да излезем от реактивното поведение, защото вече знаем, че не другите хора, а нашите желания и нужди са причината за начина, по който се чувстваме. В резултат на нарасналото себеприемане и разбиране ние започваме да усещаме вътрешна хармония и мир, които впоследствие стигат и до отношенията ни с другите хора.

Както обикновено, осъждането пречи на разбирането, а разбирането е самата сърцевина на емоционалната интелигентност и основно условие за приемането. Има автори, които помагат да разбираме емоционалната си природа по-добре.

Страх
Гняв
Вина
Тъга
Ревност
Самота

Разликата между първични и вторични чувства - основен критерий за разпознаване на невротичното страдание

Когато става дума за чувства, от огромна важност е да правим разлика между самосъжалението и самосъстраданието. Първото ограбва вътрешната ни сила, защото се основава на мисли, в които се възприемаме като невинна жертва на външни сили – хора и обстоятелства, върху които нямаме контрол. Второто е израз на здравословна обич към нас самите и емпатия към човешката ни участ с неизбежните й ограничения и грешки. Вместо да ограби силата ни за промяна, то я подкрепя, защото ни дава най-голямата сила – поемането на отговорност за своите избори и силата на безусловната любов.

Способността да направим подобна разлика между самосъжаление и самосъстрадание, между първични и вторични чувства, е от решаващо значение за освобождаване от невротичното страдание. Прилича на това да си любящ родител на своето дете, но да не се поддаваш на манипулациите и гнева му, ако нещата не се получават така, както то иска.

Логоанализа

"Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача. Той се нуждае не от снемане на напрежението на всяка цена, а от призива на потенциалния смисъл, очакващ да бъде осъществен от него." Виктор Франкъл

Логотерапията е метод на психотерапия, създаден от австрийския психиатър и невролог Виктор Франкъл, според когото търсенето на смисъл е първична мотивация в човешкия живот.  Когато тази нужда от смисъл не е задоволена, човек страда, но това страдание е различно от другите видове страдание, тъй като търсенето на смисъл идва от човешкото измерение – в неговата терминология – “ноогенно измерение”. Други понятия на логоанализата, които целят да направят разграничението между патологичното страдание и екзистенциалното страдание, са „воля за  смисъл“, „екзистенциална фрустрация“, „ноогенна невроза“, „ноодинамика“, „екзистенциален вакуум“.

Избрани статии

Семейните констелации - лекуване на семейната душа

"Изглежда, че има сили, които действат отвъд границите на нашето обичайно разбиране. Отвъд нашето традиционно разбиране за душата изглежда, че има ... “семейна душа”, която съединява умрелите и живите членове на семейството."Берт Хелингер

Според теоретичния модел на семейните констелации ние сме свързани с нашите предшественици по много дълбок, но и много неосъзнат начин. Тази базисна свързаност със семейните ни корени създателят на този метод – Берт Хелингер, нарича “семейна душа”. Доразвивайки автентични шамански методи от племето зулу той успява да създаде адаптиран за западния човек метод за лечение на проблеми, които идват от психичното наследство на предшественици, които са имали тежка съдба.

Семейните констелации са дълбоко магичен и също толкова дълбоко трансформиращ метод, който повече от всички други терапевтични методи помага на човек да осъзнае колко дълбоко психиката му е свързана със семейната история и нерешените проблеми на неговите предшественици. Също така той дава възможност на човека чрез грижата за себе си да се погрижи за благополучието и на семейната си душа.

Избрани статии