Скала на психичното здраве
„Всеки психичен напредък на човека възниква от страданието на душата.“ Карл Густав Юнг
Има съществена разлика между психична болест и психично страдание. Нещо повече – по правило именно най-развиващите се индивиди са предразположени по-често към психични кризи и периоди на страдание. “Нормалността на най-разпространеното” не означава високи нива на психично здраве. По отношение на психичното здраве “средностатистическото” означава единствено, че човек има социално адаптирана личност.
Здравето на психиката, подобно на телесното здраве, е променлива величина, която обхваща всички индивиди в скала – от тези с най-болната психика, през средностатистическите (обикновено наричани „нормални“), до тези с най-високи нива на психично здраве. И, макар че най-високите нива на психично здраве са нещо много рядко, те са достъпни за всеки човек, който положи необходимите усилия за себепознание и личностно развитие.
Избрани статии - психично здраве
Портрет на психически здравите организации
Робин Скинър: Скала на психичното здраве
Основни критерии за психично здраве
"Настоящите обстоятелства в живота ти не определят къде може да отидеш; те само определят откъде започваш." Нидо Кубейн
Основни критерии за психично здраве са:
- висока степен на диференциация, т.е. автономност – това означава емоционална независимост и критично мислене, здрави его-граници и зряло чувство за отговорност,
- съчетани с висока степен на добронамереност, емпатия и загриженост за другите, толерантност към различното и желание за принос към обществото,
- заедно със способност за развитие, гъвкавост и отвореност към обратни връзки,
- и, разбира се, автентичност и вътрешен интегритет.
Всички ние в различна степен проявяваме тези качества. Полагайки усилия да постигаме по-високи нива на психично здраве, ние допринасяме и за развитието на Цялото, към което принадлежим, тъй като семействата, организациите, държавите и обществата също имат своите различни нива на психично здраве.
Освобождаване от невротичното страдание
Градинарство в добри времена
„Ако посееш мисъл, ще пожънеш действие, ако посееш действие, ще пожънеш навик, ако посееш навик, ще пожънеш характер, ако посееш характер, ще пожънеш съдба."
Стивън Кови
Психотерапиите, които помагат на човека да изгради стабилен вътрешен център и ясни граници, да развие емоционална интелигентност и да създаде пълноценни контакти с другите хора, да реализира дарбите си и да постигне успех, може да се нарекат его-ориентирани психотерапии. Те засилват Аза чрез диференциация от “колективното съзнавано” (външните предписания и очакванията на другите хора), подкрепяйки автентичността, поемането на отговорност за живота си и верността към собствената си природа, без това да става за сметка на способността за адаптация и свързаността с другите хора.
Его-ориентираните психотерапии помагат на човека да се освободи от невротичното страдание и да промени живота си към по-добро. Тяхната грижа за психичното здраве на човека прилича на градинарството в добри времена, което учи човек на изкуството за отглеждането на плодове и зеленчуци, така че благодарение на собствените му усилия, знания и умения, в края на годината да се радва на добра реколта.
Избрани теми - освобождаване от невротичното страдание
Болката от въплъщението
Градинарство в лоши времена
„Бог е името, посредством което обозначавам всички неща, които пресичат житейският ми път неочаквано, жестоко и напълно безсмислено, всички неща, които променят плановате и намеренията ми, и пренасочват живота ми в коренно противоположна посока.“ К.Г.Юнг
Страданието, което е израз на духовна трансформация, е различно от невротичното страдание, породено от неавтентичен начин на живот. И, тъй като причините са различни, начинът за справяне с двата вида страдание също е различен. Прилича на това да си градинар, но цветовете на дърветата ти да са попарени от слана. Или градината да ти е подгизнала от кал поради наводнението от придошлата река. Или градушка да е ударила посевите. Всичко, което знаеш за градинарството в добри времена, няма смисъл и място за практикуване.
Вътре в човешката психика също има източник на “бури, слани, градушки и наводнения”, който не е подвластен на личната воля на човека – той идва от света на архетипите, на колективното несъзнавано. За разлика от невротичното страдание, този път диференциацията се извършва по отношение на вътрешни преживявания, които, въпреки отчетливо личния им характер, не са част от индивидуалния Аз. Макар и деструктивни, те имат позитивна цел – обновление – радикална промяна и духовна трансформация. Има психотерапии и духовни учители, които помагат на тези хора да оцелеят в бурите, през които преминават, и дори да излязат по-силни след това.
“Градинарството в лоши времена” изисква от нас умението да оцеляваме като се освободим от всичко излишно и се погрижим за най-важното – душата. Някои хора страдат от “природните бедствия” повече от другите. Ако успеят обаче да преминат през тях по правилния начин, след като отново дойдат добрите времена и в тяхната “градинка”, те ще са променени – гордостта им от хубавата реколта в края на годината ще е заместена от чувството на благодарност, мъдрост и благоговение. Ще знаят, че без слънцето, вятъра, дъжда, почвата и силата, която кара растенията да растат, не биха могли да се радват на плодовете от своите умения и труд.