Най-сетне дойде редът да представя как Мари Луиз фон Франц тълкува различните задачи, които Психея получава от Венера, за да си върне отново своя любим. Започвам с нейната психологическа интерпретация на първата задача – сортирането на купчината семена (мотив, който се среща в много приказки), какво символизират мравките и защо именно благодарение на функцията чувство ние можем да правим изборите и да приоритизираме, т.е. да отсяваме зърното от плявата.
Припомням, че психологическият смисъл на тези задачи е въплъщението на принципа на любовта на Земята чрез функцията чувство (Ерос). В процеса на това въплъщение архетипът преминава през стесняване на безкрайните възможности, които той съдържа, а човешкото съзнание се разширява. Архетипите, които съставляват скелета на човешката психика, започват да придобиват плът, едва когато имаме реално човешко преживяване – опознаването на архетипа на любовта се уплътнява, когато се обвържем с друго човешко същество.
И така:
„Сега преминаваме към различните етапи от пътуването на Психея в търсене на Ерос. В рая Ерос е затворен от разгневената си майка. В отчаянието си Психея иска да се самоубие и да се хвърли в реката, но богът на течащите води я връща на брега, където тя среща Пан, бога на козите; с голямата си мъдрост той я съветва да не слага край на живота си, а напротив – да почете с молитвите си Ерос, „най-възвишеният“ от всички богове. Така великият бог на космическата природа помага на Психея да продължи да живее. Междувременно разярената Венера я търси навсякъде. Накрая Психея й се предава и когато Психея пристига в небесния дворец, Венера я залавя със своите слуги – Тъга и Скръб, които я измъчват, а после я връщат обратно, за да се изправи пред Венера. Мисля, че тази част е разбираема за всеки, който някога е преживявал нещастна любовна връзка.
След това Венера нарежда на Психея да подреди през нощта известно количество различни видове семена. Сортирането на зърно е мотив, който се среща в множество приказки, например в руската приказка „Хубавата Василиса“, в която едно нещастно момиче идва при голямата вещица Баба Яга, богинята на природата и смъртта, и там също трябва да сортира семена или царевица. Според тълкуването на Меркелбах това може да има връзка с Елевзинските мистерии, тъй като царевицата е мистичната субстанция, която представя богинята майка като богиня на царевицата.
Хаотичното множество от семена е в известен смисъл образ на колективното несъзнавано, което изглежда едновременно като единна същност и като множество от образи и творчески импулси. Може да се каже, че докато архетипите на колективното несъзнавано не бъдат осъзнати от човешко същество, те не са реални. Те се превръщат в психологическа реалност само ако бъдат преживени от човешката психика. Именно поради тази причина архетипите на колективното несъзнавано приличат на множество хаотично спящи „семена“, вродени във всяко човешко същество, които, ако не се активират чрез контакт с човешкото съзнание, биха могли също толкова добре да се разглеждат като несъществуващи.
Може би можем да предположим как изглежда такава купчина от потенциални архетипни съдържания, ако наблюдаваме човек в психотичен епизод. От една страна, пациентите в това състояние изливат със страхотна скорост една след друга архетипни фантазии. Но две минути по-късно те не помнят нищо от казаното. През тях се излива най-невероятният, най-красивият материал, но те нямат никакъв спомен за него.
Така колективното несъзнавано се разглежда като своеобразен хаос от съдържания, всички от които имат латентната възможност да се превърнат в нещо значимо в човешкото съзнание. Но вместо това настъпва объркване, а съзнанието е твърде слабо, за да спре потопа.
Юнг разказва за своя пациентка жена, която през цялото време говорела пълни глупости, но после изведнъж спирала и казвала: „Здравейте, да, аха, благодаря„. И след този „телефонен разговор“ известно време всичко било наред, а Юнг успявал да изтръгне от нея какво всъщност прави, и тя казвала, че се е обаждала на Дева Мария, която много ѝ помагала и която казвала: „Сега не говори толкова много глупости!“ И това я успокоява за известно време, но после започва отново. Човек вижда, че там нормалната личност някъде все още функционира, но не може да се задържи.
Бихме могли да кажем, че е необходим добър ум, за да се подреди материалът, но и това не помага, защото човек не може да въведе интелектуален ред в тези неща. Необходима е функцията на чувството, функцията на избора, която казва: „Сега ще извлека това и ще изхвърля останалото“ и „Ще се свържа с това, което съм осъзнала, и ще остана с него„. Без оценка чрез функцията на чувството човек не може да знае кое е важно и кое не. Човек не може да отсее плявата от зърното в несъзнаваното.
В приказката Психея не може да се справи сама с царевицата. Но все пак има нещо, което може да я спаси, защото се появяват мравки и сортират зърното. Хаосът в несъзнаваното винаги съдържа и връзка с реда. Когато говорим за несъзнаваното, винаги трябва да говорим с парадокси и когато подчертаваме хаотичния му аспект, в същото време знаем, че несъзнаваното не е само хаос, но е и ред. В крайна сметка само несъзнаваният ред може да преодолее несъзнателния безпорядък. Човекът не може да направи нищо друго, освен да бъде внимателен и да полага максимални и, така да се каже, безнадеждни усилия, докато редът не се установи отново от само себе си.
Това е нещо, което християнските богослови биха нарекли вяра. Да имаш вяра и да правиш всичко възможно, когато си изправен пред нещо, което изглежда безнадеждно, дава на човека усещането, че дори и да е загубил, поне е направил това, което е било възможно. Това е по същество човешко и е поведение, което един бог или животно не биха могли да направят.
Тук, в нашата история, същото това несъзнавано, което е хаотична многоликост, лекува своя безпорядък чрез друга хаотична многоликост – нашествието на мравките. Ние, в нашите западни страни, често говорим за мравките отрицателно, като казваме, че „ако продължаваме така, скоро ще се превърнем в мравуняк„. Това естествено е негативна метафора за пълното заличаване на индивида, но мравката сама по себе си в митологията по принцип е положително насекомо. Например според един индийски мит (записан от Херодот) тя помага за пренасянето на слънцето по време на нощното му пътуване под земята. В Египет това прави скарабеят. В някои гръцки саги мравката извлича злато от земята; тя е символ на тайната подреденост на колективното несъзнавано, за разлика от нашите бюрократични държавни организации. Карл Керени свързва мравките с народа на Мирмидоните, който, според един гръцки мит, е първият обитател на страната им: гърците вярвали, че тези хора са родени директно от майката земя. Така в Атическите комедии, чиито текстове за съжаление са изгубени, е имало хора-мравки, „Мирмекантропи“, които са представлявали първите жители. За разлика от разрушителната майка Афродита-Венера, тези „деца на земната майка“ помагат на Психея.
Мравките, и особено техните братовчеди термитите, в действителност също притежават много тайнствени и неизследвани качества. Човек знае, че стотици и стотици термити ще изградят една цялостна архитектурна структура. При един експеримент, за да се опитат да разберат как те общуват при строителството, през центъра на термитна сграда в началото ѝ била поставена оловна плоча; термитите от лявата половина изградили своите части за цялата сграда по начин, който се срещал точно с тези от дясната половина. Можело да се извади плочата и двете половини си пасвали. Така че се знае, че те нямат телеграфен сигнал, а работят синхронно в една цялостна организация, което е нещо все още необяснено. За пчелите знаем, че си подават сигнали, когато размахват опашките си, но за термитите все още не знаем нищо в това отношение. Следователно се вижда, че този красив образ наистина е нещо повече от сравнение, тъй като тези неща се случват и в действителност.
Един художник, който дълго време живееше в Бали, ми описа същия процес: един храм се бил разпаднал и по някаква причина селяните решили да построят нов и по-голям. За негово учудване нямало нито организатор, нито план, нито архитект, а на практика дори и каменоделец, който да организира. Един селянин седял в един ъгъл и правел колона, друг седял в друг ъгъл и приготвял камъни. Нямало никаква комуникация, но всички работели изключително ревностно. Накрая те сглобяват частите на храма и всеки камък пасва! Художникът не може да разбере как балийците са направили това. Те са работили заедно вътрешно, чрез несъзнаваното. Храмът е живял просто в тяхното вътрешно виждане. Това е цялото обяснение. Така че може да се каже, че по правилен начин вярата е голямо постижение, или по-скоро pistis: вярност към вътрешния закон. Когато тази лоялност или чувство се констелира, тя извиква тайния ред, който се намира в хаоса на несъзнаваното.„
Мари Луиз фон Франц, „Златното магаре на Апулей“
- източник: Amor & Psyche
За мен най-важното от всичко казано по-горе от Мари Франц се съдържа в последното изречение – ние активираме лечебните, подкрепящите, сили на несъзнаваното, когато сме верни на вътрешния си закон. Това означава да направим избора да последваме това, което функцията чувство ни казва, че е правилното нещо за нас сред многообразието от възможности, дори и това да означава поемането на рискове, отхвърляне и вървене по неутъпкани пътища. Само така можем да извикаме помощта на мравките.
Следва продължение с „Втората задача на Психея – донасяне на златна вълна от диви слънчеви овце„.
