Казват, че на първата среща с психотерапевта човек вече е решил половината от проблема си – т.е. признал е, че има проблем и е предприел мерки за неговото решаване. Самата психотерапия е другата половина, защото да признаеш, че имаш проблем и да потърсиш помощ, е трудна работа. Често чувам от клиенти, че са обмисляли с години решението да се обадят на специалист.
Сега обаче искам да разкажа за една друга първа половина от решаването на проблема. Тя е свързана с въпроса
„Какъв ми е проблемът, всъщност?„
Често пъти психотерапията започва с изясняване на това какъв е истинският проблем, защото чувството на неудовлетвореност, трудното партньорство, чувството на безсилие и безнадеждност, депресията, страхът или гневните изблици, натрапливите мисли или объркаността – това са само знаците, че някъде нещо не е наред. Явно има проблем, но кой е той? Това е трудното нещо. Да намерим правилния отговор на този въпрос означава не само че половината проблем е решен. Често пъти това означава повече от половината!
Да вземем например трудностите в партньорствата. Зад тях се крие толкова богата палитра от форми на неспособност за пълноценна обич, включително замаскирани като силно влюбване и невъзможност да си щастлив без другия, докато истинският проблем е, че всъщност не можем да обичаме без да сме емоционално зависими от другия. Става ясно, че ако проблемът е зависимост и неспособност за на пълноценна обич, търсенето на решение ще изглежда много по-различно, ако смятаме, че обичаме твърде силно.
Става ясно защо често пъти липсата на решение на нашите проблеми се дължи на това, че не знаем какъв е истинският ни проблем.
Когато го назовем правилно, изведнъж идва и решението – разбираме какво е правилното действие, с което можем да променим ситуацията към по-добро. Тогава решението идва толкова естествено, ясно и просто, че дори може дори да се изумим как така не сме могли да го видим толкова дълго време!
Когато нещата не вървят, както на нас ни се иска, можем да си задаваме много въпроси, но правилният отговор ще дойде само когато сме успели да задаем правилния въпрос. Затова преди да си зададем въпроса „Какво да направя?“ е добре да започнем с един друг въпрос – „Какъв е истинският ми проблем?“
Камелия