Безотносително дали избираме да посрещнем новата година шумно или не, в нея има нещо, което засяга всички ни. То се отнася до циклите, до времето, до приключването на нещо старо и започването на нещо ново. И новогодишните празници са най-яркият ритуал за това. Изпращаме старата година с равносметка на случилото се досега. И я посрещаме с благопожелания за най-хубавите дарове, които животът може да предложи. За мен това е новогодишният празник – време, в което повече или по-малко осъзнато преживяваме прехода между миналото и бъдещето.
Когато погледна назад, виждам една изписана с много събития глава от моя живот. И тъй като съм интроверт, основните събития в нея са вътрешни. Когато погледна напред, виждам една чиста страница, в чието начало стоят пожеланията, надеждите, мечтите, копнежите, очакванията и намеренията. Какво точно ще се случи обаче не знам. Знам, че подобно на приказката за спящата красавица, винаги се случва да дойде орисница, която не е била сред поканените. И, защото е обидена и пренебрегната, тя си отмъщава и ни пожелава нещо лошо. За щастие след нея идва редът на още една орисница – скрита до този момент зад завесата. Тя, макар и да не може да развали изреченото от предишната, все пак прави така, че новороденото бебенце да има щастливо бъдеще, а приказката – щастлив край.
Обичам приказките с щастлив край! Затова такова е и моето новогодишно пожелание към вас – нека всичко, което започвате, да има щастлив край! Нека да поканим всички орисници на новогодишната ни трапеза! И, ако все пак се окаже, че сме забравили някоя от тях и тя обърка плановете ни, нека след нея винаги има още една! Така че накрая всичко да завърши по-добре отколкото дори сме си мечтали!
С пожелания за щастлив завършек на всички начинания! И вдъхновено начало на нови!
Камелия