„Бог е любов“ пише в Новия завет. Който успее да разбере как това изглежда на практика, е мъдрец.
Мъдрец е и този, който знае, че не знае. Неговото знание се е разширило в такава степен, че е започнало да граничи с непознаваемото, с мистерията. Неговият опит го е довел до точката, в която съвсем естествено казва „не отивай толкова далеч„. Той вече знае, че всяко нещо рано или късно се превръща в своята противоположност и затова неговото слънце е справедливо – то свети и в двете посоки.
Най-кратката формула за любовта, според мен, е „Не осъждай“. Да я приложи на практика обаче може само мъдреца.
Защото той знае, че любовта не е чувство. Обичта е част от света на дуалността и ако обектът на нашите чувства не отговори на нашите очаквания, винаги може да се превърне в своята противоположност. Водени от най-добри намерения можем да сътворим най-големите глупости. Той знае, че истинската любов е безусловна. Всяко условие, което поставяме пред себе си или пред другия, за да го ценим, е оскърбително. То е отхвърляне – на себе си и на другия – в нашето човешко несъвършенство. Затова неговата любов е приемане – той се опитва да те разбере, не те осъжда. Как би могъл да осъждаш някого – себе си или другия, ако знаеш, че знанието ти е крайно субективно и ограничено и няма как да знаеш Божия промисъл за безкрайно сложния свят, в който живеем?!
Това е публикация от категорията „Уроците на любовта“. Ако тя дойде при вас по принципа на синхроничността вероятно вашият вътрешен мъдрец иска да се увери, че ще бъде чут. И това, което той ви казва е: „Не съдете“. Не само другите! Особено бдителни в това отношение бъдете спрямо себе си! Защото най-сурово съдим именно себе си…
Камелия Хаджийска
