„Юнг пише, че жените с негативен майчин комплекс често пропускат първата половина от живота си, преминават през нея като насън. Животът за тях е постоянен източник на раздразнение и досада.
Но ако успеят да преодолеят този негативен майчин комплекс, те имат голям шанс през втората половина на живота да го преоткрият с младежката спонтанност, пропусната през първата половина. Защото, въпреки че, както казва Юнг в последния параграф, част от живота е била загубена, неговият смисъл е бил спасен.
Това е трагедията на такива жени, но те могат да стигнат до повратната точка и през втората половина на живота да излекуват ръцете си и да ги протегнат за това, което искат – не от анимуса или от егото, а според природата, просто да протегнат ръце към нещо, което обичат.
Въпреки че е безкрайно просто, то е изключително трудно, защото е единственото нещо, което жената с отрицателен майчин комплекс не може да направи; тя се нуждае от Божията помощ. Дори аналитикът не може да й помогне – един ден това трябва просто да се случи, а това обикновено става, когато е имало достатъчно страдание.
Човек не може да избяга от съдбата си; цялата болка от нея трябва да бъде приета и един ден ще дойде безкрайно простото решение.„
Мари Луиз фон Франц, „Женското начало в приказките“ – Безръката девойка
