Историите, разказани в приказките и притчите, са истинска съкровищница на безценна мъдрост. Тяхната способност да лекуват разпокъсаната човешка душа с образност, идваща от дълбините на несъзнаваното, е незаменима. С няколко изречения могат да представят и най-сложната психологическа теория, да обхванат есенцията на цяла книга, да се запаметят в ума ни и услужливо да изскочат при нужда. Посланията им могат да се схванат както от невинната детска душа, така и от критично мислещия възрастен човек, който е разбрал, че човешката душа говори с образи.
Историите, обединени в категорията „Лечебни истории“, които могат да се четат на принципа на синхроничност, имат именно тази цел – да говорят с послания, които успяват да преминат през цензурата на съпротивляващия се ум и да достигнат до душата на човека.
