Когато даваш

„Обичта е активност, а не пасивен афект. Тя е „участвам“, а не „хлътвам“. По възможно най-общ начин активният характер на обичта може да се обясни като даване, а не като получаване.

Най-разпространеното заблуждение е, че да даваш означава да „отпишеш“ нещо, да се лишиш от нещо, да направиш жертва. Такъв смисъл влага в понятието човекът, чийто характер не е надминал в развитието си стадия на потребителската, експлоататорската или скъперническата ориентация. Пазарният характер на личността е склонен да дава, но само в замяна на нещо, което ще получи. Даване без вземане за него е измама. Хора с непродуктивна ориентация възприемат даването като обедняване. Затова повечето личности от този тип отказват да дават.

За творческия, продуктивен характер да даваш има съвсем друг смисъл. Да даваш е висш израз на сила. В самия акт на даване аз чувствам своята мощ, своето богатство, своята власт. Това изживяване на възвишена виталност и сила ме изпълва с радост, чувствам, че душата ми прелива от щедрост, раздаваща, жизнена и точно затова — възторжена. Да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш, защото актът на даване е израз не на лишаване, а на жизнеспособност.“

от книгата на Ерих Фром, „Изкуството да обичаш“

Ако това е отговорът, който получавате от „Уроците на любовта“, време е за даване. Надявам се този прекрасен текст по-горе да е достатъчно красноречив, за да покаже творческата сила на даването в любовта и да промени нагласите ви (ако има такива), че даването е процес на обедняване. Този урок е покана не само за даване, а за изразяване на творческата мощ на любовта. Ще разберете, че го практикувате правилно, ако усетите прилив на сила и изобилие в живота си. Камелия