Като горещ картоф

…несъзнаваното кореспондира с митичната страна на мъртвите, със земята на предците…И до днес за мен мъртвите стават все по-различими като гласовете на Неотговореното, Неразрешеното и Неизпълненото, тъй като въпросите и изискванията, на които трябваше да дам решителен отговор, не ми се появяваха отвън, а възникваха от вътрешния свят.

Г.Юнг, Автобиография

Като горещ картоф, травмите и нерешените въпроси от нашите предшественици се прехвърлят от едно поколение към друго. И така, докато попаднат в ръцете на човек, който има ресурсите да го „обели„, подпомогнат от по-благоприятните исторически и социални условия. Вече разполагаме и с научни доказателства, че нашето ДНК съдържа не само биологическите и физиологическите белези, които унаследяваме от родителите си – в него съхранява и тяхната душевна памет. По същия начин, по който наследяваме предразположението към определени наследствени болести, така наследяваме и нерешените проблеми на предците си. Тази „трансгенерационна травма“ първоначално идва при нас като тежко бреме, но ако успеем да намерим решението на проблемите вътре в себе си, тя се превръща в средство да проявим вътрешния героизъм на душата си.

Тогава картофът се обелва.

Когато виждаме целта на живота си в развитието на душата, започваме да разглеждаме травмите в семейната ни история по различен начин, а именно като възможности за развитие и предизвикателства към нас самите, които на едно свръх-съзнателно ниво сами сме избрали да преживеем. Тази гледна точка е различна от тази на семейните констелации, които ги разглеждат като нарушени закони на семейната система, които трябва да бъдат възстановени. Но както и самият Берт Хелингер (създателят на този метод) пише, „съвестта на По-голямото цяло“ е много по-различна от системната съвест. Съответно и начинът на лечение е различен. На това ниво ние лекуваме наследената семейна травма не като „връщаме съдбата“ на нашите предшественици, а точно обратното – като я поемаме върху плещите си и правим това, което нашите предци не са успели да направят. 

Ще се върна към примера в статията „Берт Хелингер и методът на семейните констелации“, където разказвам за жената, страдаща от ревностна параноя. Причината за тази параноя се открива в несъзнаваната идентификация със съдбата на баба, която е страдала от изневерите на мъжа си и си е отишла от този свят дълбоко нещастна. Т.е. страданието на бабата от изневерите на нейния съпруг се предава на нейната внучка като израз на системна свързаност – т.нар. сляпа любов. Съответно, след като се открие по-дълбокия източник на тази ревност, лечението е тя да „се върне“ на този, на който тя първоначално е принадлежала. Психологически това означава да се извърши диференциация между съдбата на внужката и съдбата на бабата като внучката се свърже с баба си по различен начин – да почете трудната й съдба, но без да я повтаря. Семейният комплекс по този начин е излекуван.

Не така изглежда лечението на духовното ниво на интелигентност – „съвестта на по-голямото цяло“. На това ниво на терапевтична работа ние правим точно обратното – поемаме върху плещите си това, което е останало“неотговорено, неразрешено и неизпълнено“ от нашите предци. И търсим решението на проблема вътре в себе си – чрез мъчителното изстрадване на конфликтите вътре в собствения си живот. Ако се върна към примера с внучката, която страда от ревностна параноя, предизвикателството към нея е да научи урока за любовта, която е отвъд чувството за притежателност и е израз на свободата.

В книгата си „Ченълингите на Йешуа“, Памела Крибе пише:

„Служителите на Светлината често носят в себе си специална задача по отношение на своето рождено семейство…

По-силно от останалите, Служителите на Светлината се стремят да учат и лекуват другите, като им помагат да се развиват в посока на съзнание, центрирано в сърцето. Поради тази причина, много от душите на Служителите на Светлината се раждат в семейства или при родители, здраво затънали в реалността на его базираното съзнание. Тъй като възнамеряват да разчупят затлачените и закостенели енергийни модели, Служителите на Светлината биват привлечени като с магнит към „проблемните ситуации”, в които енергията е застояла, подобно на улица без изход. Служителите на Светлината идват с определена степен на осъзнаване, с определено чувство за духовност, което ги прави различни, невписващи се в семейните очаквания или амбиции. Като дете, Служителят на Светлината обикновено оспорва разбиранията на семейството си за света с това, което излъчва и изразява като своя истина. То почти инстинктивно прави всичко възможно да раздвижи енергиите и те отново да потекат.“

Памела Крибе

Когато гледаме по този начин на семействата, в които сме родени, се ражда нова перспектива за справяне с нерешените проблеми в нашето семейно наследство. И тя, за разлика от семейните констелации, изисква съзнателна, дълга и упорита работа по вътрешна промяна и намиране на решението.

„При започване на прераждането си, Служителите на Светлината дълбоко в себе си са уверени, че ще намерят пътя, че ще превъзмогнат ограничаващите енергии на рожденото си семейство.

Когато, обаче, действително се преродят на Земята и започнат да растат, те биват подложени на същите съмнения и дилеми, като всяко друго дете. В определен смисъл те изпитват това объркване по-силно и по-дълбоко… Те трябва да намерят начин да оцелеят емоционално и да се справят с факта, че силно обичат родителите си и едновременно са много различни от тях. Това причинява на Служителите на Светлината редица психологични проблеми, вариращи от самотност, несигурност и страх до пристрастяване, депресия и саморазрушение.“

Памела Крибе

В този процес на промяна на унаследения семеен модел, ние се изпълваме с разбиране и състрадание към родителите си, защото разбираме колко трудно им е било на тях да направят това, което ние се опитваме да направим сега със себе си. Знаем, че техните условия на живот са били ограничени по отношение на възможностите  в настоящето – всичките тези многобройни книги в областта на психологията и духовността, семинари за личностно развитие и възможности за психотерапия. Също така разбираме, че единственото, което можем да променим и имаме властта да променим, не са техните недостатъци, а същото това качество, но вътре в нас самите.

„Задачата на Служителите на светлината по отношение на тяхното рождено семейство е да се реализират като тези, които са. Постигайки го, те изпълват мисията си. Не е тяхна задача да променят семействата си, не е и ваша работа да променяте каквото и да е извън вас.

Вие не сте тук, за да направите света едно по-добро място. Тук сте, за да се пробудите. И да, когато извършите това, светът наистина ще стане едно по-добро място, защото вашата светлина ще го огрее и ще донесе радост и просветление и на другите. Но не се фокусирайте върху света, без значение дали става дума за семейството ви или за връзка, която сега започвате.“  Памела Крибе

Ако това са идеи, които споделяте, ето още една проста идея за съзнателна работа по промяната на семейния модел. Напишете пред себе си две неща: едното е това, което най-много не харесвате у майка си, а второто – същото това нещо, но по отношение на баща си. След което се опитайте да наблюдавате доколко проявявате тези техни качества у себе си. Ако сте честни със себе си, ще откриете, че в една или друга форма имате същото това, което толкова много мразите у тях. След това се опитайте да промените това качество и да въплътите това, което сте искали да видите у вашите родители. Ще видите колко е трудно!

Става ясно, че „семейните констелации“ и „индивидуацията“ са два съвсем различни терапевтични метода за справяне с травмите и нерешените проблеми на нашите предшественици. И двата метода имат своето специално място в лечението на човешкото страдание. Знанието за това различие помага да се отчитат индивидуалните различия при работата с трансгенерационната травма и дава обяснителен модел защо методът на семейните констелации не винаги може да помогне за работата с тази травма. Има индивиди, които идват за да развиват семейната душа и не е достатъчно да върнат страданието и за тях работата на нивото със семейните констелации не е достатъчно. Те са изкупителите в семейната система и като всяко изкупление то се поема върху плещите на изкупителя. Излишно е да казвам, че това е много по-труден, бавен и мъчителен път.  Всяка измината крачка от него си обаче е безценна, защото това допринася за развитието на душата.

Камелия Хаджийска