Индивидуацията и бракът

„Тази обективност, която преживях в съня си и във виденията, е част от една завършена индивидуация. Тя означава скъсване с даването на оценки и с всичко, което обозначаваме като емоционална обвързаност.

На тази обвързаност, общо взето, човек залага твърде много. Но тя съдържа още и проекции, които трябва да бъдат оттеглени, за да стигне човек до себе си и до обективността.

Емоционалните отношения са отношения на въжделението, обременени от принудата и несвободата: от другия се очаква нещо, като по такъв начин и той, и ние самите ставаме несвободни.

Обективното познание лежи скрито зад емоционалната съотнесеност; изглежда, че това е голямата тайна – едва чрез нея е възможно истинското coniunctio. „

К.Г.Юнг, „Автобиография – спомени, сънища“ с. 292

Индивидуацията е едно от най-важните понятия в Юнгианската аналитична психотерапия. Тя е крайната цел на една успешна анализа и на един успешно изживян живот. В същността си тя представлява

постигнатата „себереализация на личността като цяла, неделима и отделена от другите и от колективната психология“ и същевременно – свързана дълбоко с другите хора и светът като цяло.

Нейното различие от индивидуализма е съществено, защото тя означава „точно по-доброто и пълно постигане на колективните качества“. С други думи, в процеса на индивидуацията ние все по-отчетливо се свързваме със своята уникалност и отделеност от другите, а от друга – още по-силно осъзнаваме, че „не сме нещо повече от обикновен мъж или жена.“ На нивото на ума това изглежда парадоксално, но не и на нивото на психологическата феноменология. Защото индивидуацията е белег именно на постигане на нашата вътрешна пълнота и преодоляване на душевната едностранчивост. И като такава

тя е „животът в Бога, както показва психологията на мандалата“.

Причината да искам да ви представя това относително сложно понятие в аналитичната психология е, че то дава насока на тези от нас, за които вътрешното психично  развитие е важна цел. Посоката, която ни дава това понятие, е ясна – от една страна, все по-тясно свързване със себе си и верност на собствената ни същност, дори това да доведе до изолация и отдалечаване от колективните норми и одобрението на другите. От друга страна, разширяване на разбирането, че в своята дълбока същност ние не сме нищо по-различно от другите хора и нищо човешко не ни е чуждо. В този процес анализата е много добър помощник, но освен анализата, и бракът е от този род външни събития, които подпомагат процесите на индивидуация.

„Анализата и бракът са специфични примери на ситуации от интерперсонално естество, които подпомагат действието на индивидуацията. И двете изискват всеотдайност и са трудни процеси.“

Най-важното от по-горното за мен е, че „и двете изискват всеотдайност и са трудни процеси“. Всъщност бракът дори в много по-голяма степен, отколкото анализата, създава условия за провокиране на слепите петна, незрели емоционални реакции и вътрешни демони. И единственият начин да излезем от огъня на осуетените ни очаквания или желания е

да уважим правото му да бъде такъв, какъвто е, дори и това да не отговаря на нашите представи или очаквания, като излезем от властовите битки, в които доказваме собствената си правота и бягаме от чувството за отговорност,

докато успеем най-накрая да стигнем до това състояние на обективно познание, което е отвъд емоционалната съотнесеност и което е крайната цел на индивидуационния процес.

Юнг е имал преживявания на това състояние, докато е бил в болницата, на границата между живота и смъртта. Но ако не е бил целият му предшестващ опит, това не би могло да се случи. Стъпките до преживяване на подобен кулминационен момент са:

дълъг и всеотдаен труд по честно вглеждане в себе си и практикуване на това, което се описва в понятието за оттегляне на проекциите.

Ако в момента сте в трудни отношения с друг човек или със самия Живот, такъв какъвто е, вероятно тази публикация идва, за да ви даде една друга гледна точка – да видите в тази причиняваща ви страдание връзка възможност за духовна практика. И да й се отдадете с цялото си сърце, колкото и дълго и трудно на моменти да изглежда това за вас.

Камелия Хаджийска

(Всички цитати, които са в кавички и курсив, но не е посочен техния източник, са от „Критически речник на аналитичната психология на К.Г.Юнг“)