Много са авторите, които пишат по темата за страданието на душата, но вероятно най-изявеният след психотерапевтите е швейцарският психиатър, създателят на аналитичната психология, Карл Густав Юнг. Благодарение на неговата теория за индивидуацията днес западният човек има възможност да разбере християнството, но не като религия, а като живия мит, който живее в душата на човечеството.

Да живееш този мит означава да “заприличаш на Христос”, преминавайки през различните форми на страдание, символизирани от въплъщението на Бога в Сина и темата за изкуплението. Затова правилният начин за работа с този вид страдание не е борба, а “алхимия”, т.е. преобразуване на негативните преживявания в нещо ценно. Новото нещо, което се ражда в резултат на извървяването на този труден, дълъг и тесен път, за който “Мнозина са звани, но малцина призвани” е т.нар. “философски камък”. Психологически това означава раждане на нов център на самосъзнание, който е преминал отвъд дуалността на материята като е превърнал страданието си в състрадание към грешника (вътре и вън от себе си), а безсилието си – в мъдрост и смирение. 

Индивидуацията е понятието, създадено от Юнг, за да обозначи процеси на реализиране на личния потенциал на човека, които се разгръщат цял живот и довеждат до нараснало чувство за уникалност и, същевременно, универсалност на вътрешната му природа.