Индивидуация

Психични болести и кризи на духовното развитие

„Въпреки че разстройствата, съпътстващи кризите на духовното развитие, напомнят на някои болести, а понякога даже е трудно да се отличат от тях, в действителност техните причини и значение са съвършено различни, а в определен смисъл даже противоположни. Съответно, тяхното лечение също трябва да бъде различно.“ Роберто Асаджиоли

Има психично страдание, което изглежда че е сякаш ирационално – човек дълбоко страда, но или не знае защо или не знае защо е чак толкова силно. Причина обаче има и тя се намира в надличностните пластове на човешката психика. Дълбочината и интензитетът на преживяванията от света на архетипите без същевременно човек да има разбирането за необходимостта от неидентификация с тях, може да доведе сериозни психични сривове и дори до психотични епизоди. Правилно “употребено”, обаче, подобно страдание се превръща в средство за духовно пробуждане и трансформация.

Избрани статии

Аналитичната психология на К.Г.Юнг и процесът на индивидуация

„Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен.“ Карл Юнг

„Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират..Матей 7:13-14

Много са авторите, които пишат по темата за страданието на душата, но вероятно най-изявеният след психотерапевтите е швейцарският психиатър, създателят на аналитичната психология, Карл Густав Юнг. Благодарение на неговата теория за индивидуацията днес западният човек има възможност да разбере християнството, но не като религия, а като живия мит, който живее в душата на човечеството.

Да живееш този мит означава да “заприличаш на Христос”, преминавайки през различните форми на страдание, символизирани от въплъщението на Бога в Сина и темата за изкуплението. Затова правилният начин за работа с този вид страдание не е борба, а “алхимия”, т.е. преобразуване на негативните преживявания в нещо ценно. Новото нещо, което се ражда в резултат на извървяването на този труден, дълъг и тесен път, за който “Мнозина са звани, но малцина призвани” е т.нар. “философски камък”. Психологически това означава раждане на нов център на самосъзнание, който е преминал отвъд дуалността на материята като е превърнал страданието си в състрадание към грешника (вътре и вън от себе си), а безсилието си – в мъдрост и смирение.

Индивидуацията е понятието, създадено от Юнг, за да обозначи процеси на реализиране на личния потенциал на човека, които се разгръщат цял живот и довеждат до нараснало чувство за уникалност и, същевременно, универсалност на вътрешната му природа.

Избрани статии

Алхимията и етапът на калцинацията

„Срещата на двама човека е като среща на две химически субстанции. Ако нещо се случи, и двамата са променени.“ К.Г.Юнг

“Ако не можем да обичаме човека, когото виждаме, как можем да обичаме бога, когото не виждаме.” Майка Тереза

Ако “Бог е любов”, вероятно основната духовна практика за Неговото опознаване са човешките взаимоотношения. Страданието от разочарованата любов и осуетените желания в интимното партньорство е толкова голямо, защото засяга най-дълбоките пластове на личността – мястото, откъдето идва копнежът по единение и сливане. Когато подобен духовен копнеж се насочи към конкретен човек, т.е. нещо от външния свят, което принадлежи на света на материята, което има своя отделна съдба и лична воля, това води до емоционална зависимост, властови битки, тежки депресии и загуба на смисъл.

Ако обаче човек използва горивото от огъня на осуетените си страсти, за да одухотвори желанието си за любов и го удовлетвори по начин, който е отвъд конкретното и външното, разочарованата любов се превръща в средство за духовно пробуждане и трансформация. Начинът, по който се справяме с разочарованията в човешките взаимоотношения, е истинският тест за златото на сърцето ни и, същевременно, средството за създаването на това злато.

Избрани статии

Депресията и тъмната нощ на душата

“Депресията е като призма. Ако я обърнете от едната страна, виждате болест. Завъртите ли я от другата, виждате ключ към врата, водеща към много загадъчно и божествено място.” Лиз Грийн

“Който обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.” Евангелие от Йоан, 12:25

Светът се пробужда и вероятно един от от най-значимите начини, по които това се случва, е депресията. Към момента от депресия страдат над 300 милиона души по света и техният брой постоянно нараства.

Основните симптоми на депресията съвпадат с основните знаци на духовното пробуждане: жизнената енергия на човека се отдръпва от нещата от външния свят и те престават да бъдат източник на удоволствие и смисъл за него; има наплив на негативни емоции, както и липса на воля за действие и желание за живот. Символната интерпретация на депресията отговаря за преживяването на смърт и прераждане – извършва се трансформация на желанието, т.е. на източника на жизнената енергия и волята за действие. При “правилна употреба” подобно интензивно душевно страдание води до “превключване” към нов източник на енергия, смисъл на живота и чувство за вътрешна ценност. Тъй като корените на този източник са във вечното (Архетипът на Цялостната личност), човек престава да бъде емоционално зависим от външните условия и обстоятелства.

Друг начин да се каже същото е, че преди да стигнем до “безпричинната” радост, преминаваме през “безпричинното” страдание. Причина обаче има и тя е свързана с осъществяващите се процеси на духовна трансформация и нейният духовен еквивалент – “тъмната нощ на душата”.

Избрани статии

Как се случват промените

„Ако състоянието на съзнанието ви в този момент определя бъдещето, то какво определя състоянието на съзнанието ви? От степента на присъствие. Затова единственото място, където може да се случи истинска промяна, където миналото може да бъде разпръсното, е настоящето.“ Екхарт Толе

Вероятно най-характерният белег за процесите на духовна трансформация е преживяването на безсилие и отчаяние. За съзнателната нагласа е трудно да приеме, че можем да имаме вътрешни преживявания, за които не знаем откъде идват и върху които не можем да влияем, но точно това е истината за преживяванията, които идват от надличностните пластове на човешката психика. Преместването на центъра на личността от земната самоличност към надиндивидуалната – т.нар. архетип на Цялостната личност, задължително преминава през агонията на безсилието и осъзнаването на границите на личната его-воля.

Въпреки крайната форма на ограничение човек обаче може да запази свободата си като избере какво отношение да заеме спрямо това, което му се случва, както и с каква цел да го използва – да живее в синхрон с ценностите си или да позволи на негативните чувства да повлияят мисленето и поведението му. Търпение, смирение, мъдрост, приемане, чувство за хумор, неутралност, са едни от основните характеристики на правилната нагласа за извършване на най-радикалната психична промяна в човека – духовната трансформация.

Избрани статии