Единение

от книгата на Ерих Фром „Изкуството да обичаш“

„Обичта е зрелият отговор на проблема за съществуването. Осъзнатата  човешка  изолираност  без  обединителната  сила  на обичта става източник на срам. Същевременно тя е източник на чувство за вина и на страх. Най-голямата потребност на човека следователно, е да превъзмогне изолираността, да напусне затвора на самотата си.

Постигнатото единство чрез творчеството не е междуличностно. Единството при оргийния транс е преходно. Единството в рамките на конформизма е псевдоединство. Това са само частични отговори на проблема за човешкото съществуване. Цялостното решение се крие в постигане на междуличностно единство, в спойката с друг човек, в обичта. В противовес на симбиотичния съюз зрялата обич е съюз при запазване на целостността на личността, на нейната   индивидуалност. Обичта му дава възможност да преодолее чувството за изолираност и самота и същевременно да не накърнява личността си, да запази своята цялостност. В обичта се наблюдава противоречивият процес, че две същества се сливат в едно и въпреки това запазват самостойността си.“ Ерих Фром

Ако това е отговорът, който получихте от „Уроците на любовта“, време е за единение.

Урокът в единението е в правилното използване на границите. Именно в границите между нас и другите са най-често срещаните грешки и проблеми, които възникват при общуването. Или границите ни съвсем изчезват и ставаме зависими от другия, или така и не можем да ги отворим, за да влезе другия с цялата си различност. Единението е прекрасно чувство, но е наградата само за тези, които са научили урока на границите. Знаят кои са те и поемат риска да се отворят и да покажат себе си на другия. Сега е момент, в който или учите урока на границите, или е времето, когато получавате наградата на единението за добре положения труд в миналото. Камелия