Да бъдеш осъзнат без избор

„Основното нещо, което трябва да се разбере, че ти не си твоя ум – нито светлата страна, нито тъмната. Ако се идентифицираш с хубавата страна, тогава ще бъде невъзможно да се дезидентифицираш от грозната страна; те са двете страни на една монета. Ти можеш да я имаш цялата, или можеш да я хвърлиш, но не можеш да я разделиш….

Да избираш е тревожност….

Да избираш създава проблем за теб…

Да бъдеш без избор означава: умът е там и той има тъмна страна и светла страна – така че какво? Какво трябва да се направи с това? Защо трябва да се тревожиш за това?

В момента, в който ти не избираш, всичката ти тревожност изчезва. И настъпва голямо приемане, че това е начинът, по който умът трябва да бъде – и това не е твой проблем, защото ти не си умът. …

Ти си просто свидетел и нищо друго.

Но ти си наблюдател, който започва да се идентифицира с всичко, което намира за приятно – и забравя, че неприятното идва след него като сянката. Ти нямаш проблем с приятното – ти  му се наслаждаваш. Проблемът идва, когато неговата противоположност предяви също претенции – тогава се чувстваш разкъсан.

Но ти самият си започнал и създал целия този проблем. Когато не си успял да бъдеш просто свидетел, ти си се идентифицирал. Библейската история за грехопадението е просто измислица. Истинското грехопадение е точно това – да не успееш да се наблюдаваш отстрани и да започнеш да се идентифицираш.

Просто се опитай. Остави умът да бъде такъв, какъвто си е. И помни, че ти не си него. И тогава ще преживееш голяма изненада. Колкото по-малко започнеш да се идентифицираш, толкова повече умът ти ще започне да отслабва, защото неговата сила идва от твоите идентификации; той ти пие кръвта. Но когато ти охлабиш хватката и застанеш по-отстрани – той започва да се свива.

В деня, когато ти си напълно неидентифициран с твоя ум, ще дойде голямото разкриване – че умът просто е умрял, няма го вече. Където е било толкова пълно през цялото време – всеки ден, вътре или навън, ходейки или спейки, той е бил там – а сега него го няма. Ти се оглеждаш и това, което виждаш, е празнота, нищо… И толкова много неща изчезват, които са били важни за теб, толкова обезпокоителни. Ти си се опитвал да ги разрешиш и те са ставали все по-сложни, всичко е изглеждало, че е проблем, тревожност, и няма как да се махнеш оттам.“

Ошо, „Отвъд психологията“ Глава 19

Това е публикация от категорията „игрите на синхроничност“. Ако тя идва при вас по принципа на случайността, вижте дали не е защото най-важното за вас сега е да застанете в позицията на вътрешния наблюдател. Това означава безпристрастно да забелязвате всичко, което преминава през ума ви, но без да му се връзвате и без да се идентифицирате с него. Понякога първо забелязваме чувствата и едва след това откриваме, че те са резултат от определен вид мисли. Без значение кое първо попадне в полето на вашето осъзнаване – мисълта или чувството, без значение дали то е от приятната гама на преживяванията или на неприятната, просто бъдете свидетел. Това е прекият път към постигане на вътрешна цялостност. И единственият път към свободата.

Също така, ако от известно време ви измъчва въпросът какъв избор да направите, опитайте с този – изберете да бъдете осъзнати. Осъзнати свидетели на собствените си мисли. Понякога само това е най-правилният избор.