Човешките взаимоотношения
„Има начин да си щастлив в една връзка и той е да я използваш в истинското й предназначение, а не за измислена от тебе цел…” Нийл Доналд Уолш
Човешките взаимоотношения са изключително важно нещо, а толкова често интерпретираме това, което ни се случва в тях, по погрешния начин. Става дума за такива базисни вярвания като “какво е любовта” или “какво се прави, за да имаме хармонични връзки в живота си”. Но голямата “тайна” за пълноценните връзки с другите хора е, че те започват с пълноценна връзка със самите себе си.
Не можем да очакваме другият да ни обича и приема такива, каквито сме, ако ние сами се самоотхвърляме, не сме автентични и угодничим, за да ни хареса. Не можем да очакваме той или тя да уважава свободата ни, ако преди това не сме поели на сто процента отговорността за своите избори. Не можем да очакваме прошка от него или нея за своите грешки, ако сами на себе си сме най-големият съдник. Не можем да разберем другия, ако не разбираме себе си…
Взаимоотношенията с другите хора изискват огромна мъдрост, за да може да съчетаем любовта едновременно към двама човека – към Другия и самите себе си.
Избрани статии
Скорпион и костенурка
Тази лодка също е празна
Солово пеене в дует
„Принудата на ухажването“
Най-кратката формула за любовта
За бурите, които ни събуждат
И двете половини
Ошо за страха от обвързване
Предназначението на взаимоотношенията
Любовните триъгълници
"Безотносително колко много това може да ни коства, ние имаме нужда от любовните триъгълници заради нашите души." Лиз Грийн
Вероятно няма нищо по-болезнено в една интимна близка връзка от изневярата. Подобно предателство на доверието докосва най-уязвимите ни места и изкарва на повърхността преживявания с крайно силен интензитет, достигайки самия център на съществото ни. Ако разберем обаче, че предателството в любовните триъгълници има архетипен характер и предаденият също има своето скрито съучастие в случилото се, ще можем да превърнем горчивия опит в нещо много ценно – в прошката. Това означава – в ново ниво на съзнание и любов, което е отвъд дуалността на материята.
Избрани статии
Алън Оукън: езотеричната Венера
Ревността от системна гледна точка
Берт Хелингер за любовните триъгълници
Родители и деца
„Да бъдем родени точно в това тяло, от точно тези родители, точно на това място и въобще така наречените външни обстоятелства. Всички тези събития са свързани и запредени от Мойрите“. Плотин
Има сериозна причина изследването на отношенията с нашите родители да е в центъра на по-голямата част от психотерапевтичните подходи – то е директният път за разбиране какво има в склада на нашето подсъзнание по отношение на „несъзнавани вярвания и нагласи как да се отнасяме сами към себе си“.
Повече или по-малко всички ние израстваме в дисфункционални семейства, носещи ограниченията и обуславянията на времето, в което живеем. Затова значимият въпрос при изследване на наследените родителски модели не е да видим как те са ни увредили и травмирали. Значимият въпрос е какво е това нещо, което има нужда да бъде променено в този модел. След което да поемем отговорността за осъществяването тази промяна в живота ни. Подобно предизвикателство е от такава огромна важност, че справянето с него може да се превърне в задача, върху която работим цял живот.
Основното, което трябва да знаем при този вид работа, е, че промяната се случва като първо станем сами на себе си родителя, за който сме мечтали да имаме. След това, когато дойде ред да станем на свой ред родители, задачата по отглеждането на нашите деца става лесна – наред с възпитанието и грижата за външните ни деца, винаги ще имаме и още едно дете, с което да споделяме грижите си – вътрешното ни дете. Когато правим това, ние научаваме децата ни на зрели граници на отговорност и не ги натоварваме с това да бъдат източник на смисъл на живота ни.
Въпреки че взаимодействието родител-дете изисква огромна мъдрост и емоционална интелигентност за справяне с вътрешно присъщите му противоречия, едно е ясно – лечението на проблемните връзки с нашите родители и с нашите деца започва чрез лечение на връзката с нас самите.
Избрани статии
Отхвърляйки бащата…
Още от книгите на Йеспер Юл
Джеймс Хилман – „теория на жълъда“
Фермата с гърмящите змии
Двойната връзка родител-дете
Юнг за съдбовната връзка с предците ни
Как да помагаме на другите
“Пътят към ада е пълен с добри намерения.” народна поговорка
Помагането на другите е акт на щедрост – даване на грижа и любов. Направено по неправилния начин и в неправилния момент, то обаче се превръща в обратното – в недоверие в другия и ограбване на силата му да се справи сам. Водено от “неправилни” намерения – страх от загуба, както и неспособност да се приеме чуждата съдба и свободен избор, то лесно се превръща в обида, ако той не отговори реципрочно.
Неправилният начин на помагане поражда повече вреда, отколкото полза, затова – както обикновено, мъдростта не е излишна.
Избрани статии
Скорпион и костенурка
24.03.2015
Сянката на „ранения лечител“
16.11.2014
За правилния ред на помагането
01.10.2014
Лечение от слепота
28.10.2010
Мъдрата любов преобразява
06.08.2010