Архив
 
 
 
Воинът на светлината
 

Има едно стихотворение на Чарлз Буковски, което много ми харесва. За първи път го прочетох, когато един от читателите на сайта го сподели в графата за коментарите. Тъй като напоследък често се сещам за него, реших да го споделя на свой ред и аз. "До ада и обратно" Казват, че адът е претъпкан и все пак, когато си в ада, винаги си сам. И не можеш да кажеш на никой, че си в ада защото ще те помислят за луд. Да си луд е да си в ада и да си нормален - също. Тези, които се връщат от ада, не говорят за това и вече нищо не ги притеснява. Неща като глад, престой в затвора, потрошена кола или дори самата идея за смъртта. Когато ги попиташ "как е хавата?" те винаги отговарят - "бива, добре е..." Ако си бил в ада и си се върнал, това е достатъчно, това е най-великото удовлетворение познато на човек. Ако си бил в ада и си се върнал, вече не поглеждаш назад когато пода изскърца зад теб ...