Архив
 
 
 
Self help
 

От книгата на Халил Джубран "Безумецът" "Боже на залутаните души, сам залутан сред боговете, чуй ме... Съдбо благородна, бдяща над нас, безумните и заблудените, чуй ме... Живея сред съвършен род - аз, най-несъвършеният. Аз — човешки хаос, мъглявина от смътни частици - вървя сред пълноценни светове, сред люде с установени закони и непоклатим ред, със стройни мисли, разчетени мечти и утвърден опис от представи. Техните добродетели, о боже, са премерени, а греховете им - претеглени, и дори осейващите сумрака безброй дреболии, които не са ни грехове, ни добродетели, са обозначени и разпределени по графи. Тук дните и нощите са разграничени съобразно поведението на хората и са подвластни на точни и неотклонни правила. Да ядеш, да пиеш, да спиш, да покриваш голотата си, а сетне да изпитваш умора - и всяко нещо да вършиш тогава, когато му е времето. Да работиш, да играеш, да пееш, да танцуваш, а сетне да отмаряш спокойно - тогава, ко...

 
Self help
 

От книгата на Халил Джубран "Безумецът" "В най-смълчаната късна доба, когато сънят вече ме оборваше, моите седем Аз-а подеха разговор помежду си. И ето какво мълвяха. Първият Аз: - Доста години вече обитавам този безумец тук и нямам какво друго да върша, освен денем да възобновявам страданието му, а нощем - скръбта му. Нетърпима ми е вече подобна участ - длъжен съм да въстана! Вторият Аз: - Братко, твоята съдба е по-добра от моята, защото на мен е отредено да бъда радостният Аз на този безумец. Смея се с неговия смях и възпявам щастливите му мигове; а чрез трикрилите ми нозе извиват танц искрящите му мисли. Длъжен съм да въстана срещу тъй досадно съществуване! Третият Аз: - А леко ли ми е на мен — Аз-ът, подвластен на любовта, пареща жарава от раздираща страст и небивали копнежи? На мен, болния от любов Аз, се полага да въстана срещу този безумец! Четвъртият Аз: - Измежду вас няма по-злочест от мен - защото моят жребий е чис...

 
Self help
 

От книгата на Халил Джубран "Пророкът" "Снощи си изнамерих нова наслада и докато за първи път й се отдавах, на прага ми се явиха дявол и ангел и взеха да се препират що е новата ми наслада. - Грях е! - викаше единият. - Добродетел е! - надвикваше го другият." Коментар: Чудя се кой от двамата е Единият, и кой - Другият...

 
Self help
 

От книгата на Халил Джубран "Безумецът" "В родния ми град живееха една жена и нейната дъщеря - и двете лунатички. Веднъж нощем, когато светът тънеше в тишина, жената и дъщеря й - дълбоко заспали -се сблъскаха в градината, забулена от мъгла. И майката промълви: -Най-сетне, най-сетне те срещам, неприятелко! Ти съсипа младостта ми, изгради живота си върху развалините на моя! Ах, де да можех да те убия! А дъщерята отрони: - Гнусна жено, стара и себична, ти се изпречваш между моя Аз и другия ми, по-свободен Аз! Ти искаш да направиш от живота ми отзвук на своя собствен увяхнал живот! Ах, де да беше мъртва! В същия миг пропя петел - и двете жени се събудиха. Майката рече топло: - Ти ли си, миличка? - А дъщерята отвърна топло: - Да, скъпа." Коментар: Добро утро!

 
Self help
 

От книгата на Халил Джубран "Безумецът" "Отдавна, когато устните ми първом запърхаха за реч, се изкачих навръх свещената пла­нина и се обърнах към Бога със следните думи: -  Господи, аз съм твой роб! Твоята скрита воля за мен е закон и аз вечно ще ти се поко­рявам. Ала Бог не ми отговори - и изчезна като мощен вихър. И подир хиляда години аз отново се изка­чих навръх свещената планина и пак се обърнах към Бога: - Създателю, аз съм твое създание. От кал си ме изваял и аз всецяло ти принадлежа. Ала Бог не ми отговори — и изчезна като рой бързи криле. И подир още хиляда години аз отново се изкачих навръх свещената планина и пак се обърнах към Бога: - Отче мой, аз съм синът ти. От любов и милост ти си ми дарил живот, а от любов и благоговение аз ще наследя царството ти. Ала Бог не ми отговори - и изчезна като мъгла над далечни хълмове. И подир още хиляда години аз отново се изкачих на свещената планина и пак се обърнах към ...

 
Self help
 

Притча от Халил Джубран "Моята душа и аз отидохме при великото море, за да се окъпем в него. Стигнахме до брега и тръгнахме да дирим скришно и усамотено кътче. Както вървяхме, съзряхме човек, който седеше на сива скала - той държеше торба със сол и хвърляше стиски от нея в морето. - Това е песимистът - каза душата ми. - Да се махаме, тук не можем да се окъпем. Продължихме и стигнахме до вдадена в морето ивица суша. Там съгледахме човек, изправен върху бяла скала - той държеше обсипано със скъпоценни камъни ковчеже, вадеше от него бучки захар и ги хвърляше в морето. Това е оптимистът - каза душата ми. - И той не бива да види голите ни тела. Поехме отново и на брега забелязахме човек, който сбираше умрели риби и нежно ги пускаше обратно във водата. - И пред този не можем да се къпем - рече душата ми. - Това е човечният добротворец. Отминахме нататък. И стигнахме до място, където един човек очертаваше сянката си върху пясъка....

 
Self help
 

От книгата на Халил Джубран "Безумецът" "Питате как съм станал безумец. Ето как: един ден, далеч преди рождението на многото богове, се пробудих от дълбок сън и открих, че са ми ограбили всичките маски - седемте маски, които бях носил в продължение на седем живота. Тогава без маска хукнах през уличното гъмжило на града и закрещях: Дръжте крадците! Дръжте крадците! Дръжте проклетите крадци! Мъже и жени ме гледаха и се смееха, а някои си влизаха в домовете и се заключваха. И когато стигнах до стъгдата при пазарището, някакъв млад мъж, застанал върху покрива на една къща, се провикна: - Той е безумец! Вдигнах глава, за да се вгледам в него, и слънцето за първи път целуна собственото ми лице. За първи път слънцето целуна голото ми лице и душата ми пламна от любов към слънцето, та повече не пожелах да нося маски. И в захлас възкликнах: - Благословени, благословени да бъдат крадците, които ми отнеха маските! Така обезумях. В без...

 
Лечебни истории
 

От книгата на Халил Джубран "Безумецът" "Добрият Бог и Злият Бог се срещнаха навръх една планина. Добрият Бог каза: - Здравей, братко. А Злият Бог не отговори. Тогава Добрият Бог рече: - Днес си в лошо настроение. - Да - отрони Злият Бог, - понеже често ме бъркат с теб, зоват ме с твоето име и ме възприемат като да си ти - а това ми е неприятно. А Добрият Бог каза: - Но мен също са ме бъркали с теб и са ме назовавали с твоето име. И Злият Бог си тръгна, проклинайки човешкото скудоумие."   Коментар-ът е: на Бо Ин Ра  в Книга за Живия Бог: „Много неща за теб са още „вина“ и „грях“, макар че те съвсем не заслужават такова охулване – а други приемаш леко и дори виждаш в тях свои „добродетели“, въпреки, че те са гибелно изкушение за теб… По-скоро търси вина и грях – само се пази от волята за „святост“!"

 
Споделено
 

"Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки. Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви . Да, съчетани ще бъдете  дори в безмълвната Божия памет. Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате. И нека ветрите небесни волно духат между двама ви. Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви. Пълнете си един на друг бокала, ала не пийте от един бокал; Давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей. Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар и да трептят в един напев. Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани. Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис." ...

 
По Пътя на Духа
 

По-долу е откъс от книгата на Халил Джубран "Пророкът". В него пророческия глас на Ал-Мустафа обяснява на хората, събрали се да го изпращат, за радостта и за скръбта... по един изключително красив начин! "Вашата радост е вашата скръб, само че без маска. Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи. И как ли би могло да бъде инак? Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя. Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ? И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож? Когато се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост. Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували. Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта", а от други сте чували: "Не, скръбта...