Архив
 
 
 
Self help
 

"Грижа за душата" е заглавието на книга на Томас Мур, в която той подробно описва своя възглед за новия вид психотерапия, според който психологията и духовността трябва да бъдат обединени в единно цяло. Според този автор съществува разлика между лечение на душата и грижа за душата, като една от разликите между тях е в това, че докато при лечението на душата се правят опити да се отстрани проблема, то при грижата за душата се полагат усилия да бъде разпозната духовната стойност на същия този проблем и да бъде използвана като средство за духовно развитие. Друга разлика, според него, е, че ако при първото съществува нагласата, че като се махнат проблемите, ние вече можем да се насладим на живота си, то при второто живота е низ от предизвикателства, които никога не свършват. Това, което се променя, е само тяхното съдържание. "...грижата за душата се различава по своя обхват от съвременните представи за психология и психотерапия. Тя не с...

 
Избрани статии
 

Това, което изглежда като депресия за някои, през призмата на духовните процеси може да се нарече черната нощ на душата. Подобно разграничение за хората, страдащи от периоди на дълбоки депресивни състояния - без да има някаква външна причина за това и които в същото време са се посветили изцяло на духовния си път, може да се окаже изключително полезно и утешително. Познанието за това какво представлява черната нощ на душата е единственото средство за лечение за тях. Защото в дадения случай става дума за процеси, които, подобно на растежа на цветята в градината, не могат да бъдат насилвани да стават по-бързо или в друга форма от тази, в която е предвидено да израсте цветето. Става дума за процеси на вътрешно зреене и единственото, което можем да направим за тях, е да ги разберем. Знанието дава утеха и точно това смятам да направя сега. Тъмната нощ на душата е последната – пета, от психичните кризи, за които говори Роберто Асаджиоли...

 
Воинът на светлината
 

Вървенето по пътя на духовното израстване е труден. Вероятно затова е ценен. Лесните неща не се славят с особена стойност. И, за да бъде ценността му още по-голяма, той не само е труден, но е и дълъг! Един труден дълъг път. Въпреки това го вървим. Вероятно, защото той е единствения възможен път... напред. Не че няма избор - можем да тъпчем на едно място, може да се върнем и назад, но там вече сме били. Непокорените върхове са пред нас, а не зад нас. Затова неизбежен спътник на промените, които настъпват у нас, докато си крачим по Пътя, е умората. Изминаваме миля след миля, а краят не се вижда. За духовно търсещите, е ясно че този път е Пътят към Дома, но този дом не само, че не се вижда, но дори липсват и указателни табелки по него - като например колко километра още остават или в каква посока да се тръгне. Обувките се изтъркват, дрехите се износват и избеляват от слънцето, а пилигримът в нас върви ли върви. Тогава идва и умората....

 
Избрани статии
 

"Въпреки че разстройствата, съпътстващи кризите на духовното развитие напомнят на някои болести, а понякога даже е трудно да се отличат от тях, в действителност техните причини и значение са съвършено различни, а в определен смисъл даже противоположни. Съответно и тяхното лечение трябва да бъде различно."  Роберто Асаджиоли Тази мисъл на Роберто Асаджиоли е изключително важна за мен. Не само като психотерапевт, който основно работи с хора със силни духовни търсения и нужди, но и като човек, който сам е преминавал и преминава през духовни кризи и е разбрал от собствен опит, че традиционната психотерапия е напълно безпомощна, когато става дума за събуждане на повика на душата. А повикът на Душата е доста различен от виковете на Егото. Техните искания и нужди са от съвсем различен характер, и, ако човек със събуден духовен импулс се опитва да се справи със своето страдание като се лекува като обикновено психично болен, това би довел...