Архив
 
 
 
Self help
 

Според системната психотерапия често пъти проблемът не е нищо друго, освен повтаряща се серия от неуспешни опити да го решим. Най-често става дума за серия от повтарящи се взаимоотношения с другите хора (или със самия себе си), които макар и да е станало ясно, че не водят до решаване на проблема, продължават да се прилагат като средство за неговото решаване. При това дори още по-усилено! Тях системните терапевти наричат "игри без край" и затова едно от първите неща, които изследват подробно с клиентите си, е как те са се опитвали да решат проблемите си до този момент. Едно успешно изследване на "игрите без край" винаги води до намирането на повтарящ се модел, при който човек прилага една и съща рецепта за справяне и който системната терапия нарича рецепта  "повече от същото". Ето няколко примери как изглежда това. Ако имате трудност да се справяте с многото задачи в работата си, вие можете да си вземете част от тях за...

 
Self help
 

(Започвам серия от публикации за автентичното общуване като израз на най-високите нива на психично здраве - през представяне на приноса на системната психотерапия към разбирането на човешкото общуване. Тази е втората... първата засега отлежава...:) Системният подход в психотерапията не само че разглежда поведението на нарочения за болен индивид като израз на неговите опити да се нагоди към една не много здравословна семейна система, но и оспорва общоприетия критерий за нагаждане към действителността като индикатор за душевно здраве или болест. "Става дума за привидно разбиращо се от само себе си допускане, че съществува действителна, т.е. обективна и независима от човека действителност, с която нормалните хора са по-наясно отколкото т.нар. психично болни. Идеята за такава действителност поне от времето на Кант е философски неиздържана. Научно тя също не е издържана, откакто се е наложил възгледа, че задачата на науката не може да...

 
Мисъл на деня
 

[quote]"Способността да се живее с относителни действителности, с въпроси, които нямат отговор, със знанието, че не знаеш нищо и  с парадоксалните несъзнаваности на екзистенцията, това именно е същността на човешката зрялост и произтичащата от нея търпимост към другите." Пол Вацлавик [/quote] Много харесвам тази мисъл на Пол Вацлавик от неговата книга "Плитката на Мюнхаузен или психотерапия и "действителност", която дълбоко е повлияла мисленето ми в областта на психотерапията. Напомня ми за един друг психотерапевт, чиито идеи имат същия ефект върху мен - К.Г.Юнг, който в края на живота си пише "колкото повече остарявах, толкова по-малко разбирах или прониквах в себе си". И добавя, че "когато Лао Дзъ казва: „Всички са ясни, само аз съм облачен“, това е същото, което аз чувствам в моята напреднала възраст" (виж публикацията "Късните години на един мистик"). Има моменти в живота ни, в които имаме нужда от яснотата на ума, за да ...