Архив
 
 
 
По Пътя на Духа
 

Един от най-ярките примери за принципа на енантиодромията в полето на духовността е  "тъмната нощ на душата". Тя се спуска върху нас след като дълго време сме вървели към Светлината, но вместо до нея сме стигнали до най-големия вътрешен мрак - до точката на най-голямото си отчаяние и безсилие. Както обикновено, парадоксалността на случващото описва както начина, по който нещата идват при нас, така и начина, по който те се решават. По аналогия с природата и това, че най-тъмна е нощта преди утрото, така и в най-тъмния период от духовното си пътуване всъщност ние сме се доближили най-много до "точката на обръщането" в енантиодромията (виж приближаване чрез отдалечаване). Една прекрасна метафора на това е Митът за пещерата от Платон. Според този мит ние хората не познаваме истинската природа на нещата. Подобно на затворници в пещера, които са приковани с тежки вериги с гръб към светлината, ние никога не можем да видим как изглежда све...