Архив
 
 
 
Ошо-просветлявания
 

Ето още малко продължение по темата за двете истини - метафорично изразени в откъс от книгата на Казандзакис "Зорба гъркът". Това е откъс, който ми изпрати Петя, и за който търпеливо чаках да му дойде времето, за да го "предам нататък". Е, какво по-добро време от времето след последната публикация?! Ето и откъса: "...Изтегнах се в кабината си, взех една книга. Буда все още властвуваше над тревогите ми; зачетох „Диалога между Буда и Пастира“, който през последните години изпълваше гърдите ми с мир и сигурност. „Пастирът: — Яденето ми е готово, издоих овцете си; залостена е колибата ми, пламти огънят в огнището ми; а пък ти вали си колкото си щеш, небе! Буда: — Нямам вече нужда ни от храна, ни от мляко; ветровете са моята колиба, угасна огънят в огнището ми; а пък ти вали си колкото си щеш, небе! Пастирът: — Имам волове, имам крави, имам бащини ливади и един бик, който покрива кравите ми; а пък ти вали си колкото си щеш, небе...