Архив
 
 
 
Споделено
 

Има толкова много неща, които отхвърляме или осъждаме, просто защото не ги разбираме. А те имат своето обяснение и особено силно това важи  за нещата, които бихме категоризирали като психични отклонения. Както стана ясно от статията за "Психиатричната клиника през погледа на един шаман" , това, което на Запад възприемаме като психична болест, в Африка се разглежда като раждането на шаман. А вътрешната трансформация, която отваря сетивата към света на невидимото, не е никак лесен процес. В добавка на това отхвърлянето и неразбирането на този процес не само от страна на другите, но и на самия човек, който е чул призива на духа, може силно да влоши нещата. Ако обаче човек успее да се справи с предизвикателството, той става впоследствие един от онези, които развиват общността, която първоначално ги е отхвърлила. Стават лечителите на своето племе и автентичните носители на живото митотворчество, за което пише Камбъл в четвъртия си от томо...

 
Self help
 

Според Джоузеф Камбъл, в съвременния свят, когато силата на мита не е същата, както е била в древността, и човек е оставен сам на себе си да изгражда своята връзка с мистерията на живота, има два начина той да се сдобие с напътствие. Единият е мъдрият наставник, човекът, на който си се възхищавал в младостта, защото е докосвал същото качество у теб самия. Другият е да следваш своето блаженство, което според Камбъл е "дълбокото чувство, че присъстваш и правиш онова, което неминуемо трябва да правиш, за да бъдеш самия себе си." Да правиш нещата, които те карат да бъдеш в синхрон със самия себе си, обаче е трудно нещо. Много трудно, всъщност. Изправяме се пред много големи свои страхове, които ни атакуват както отвън, чрез критичната, неразбираща и отхвърляща реакция на другите, така и отвътре, чрез гласа на съмнението и неспособността ни да виждаме адекватно нещата. В такива случаи наистина имаме нужда да четем разкази за пътешест...

 
Self help
 

От книгата на Джоузеф Камбъл, “Пътища към блаженството”, част І, “Човекът и митът”: "По традиция първата функция на една жива митология е да примири съзнанието с предпоставките за собственото му съществуване; другояче казано, със самото естество на живота. Животът се храни с живот, няма как. Първият му закон гласи - или аз ще изям теб, или ти ще изядеш мен; а за съзнанието този проблем е доста трудно смилаем. Това изхранване на живота с живот - тоест със смърт - е било в ход милиарди години, преди очите да се отворят и да осъзнаят какво става, дълго време преди Homo sapiens да се появи във вселената. Жизнените органи са еволюирали така, че да зависят от смъртта на други създания, за да продължат съществуването си. Тези органи имат импулси, за които нашето съзнание дори не си дава сметка; когато ги осъзнаем, можем да изпаднем в ужас, че кошмарът "изяж или ще бъдеш изяден" представлява собствената ни същност. Въздействието, което т...