Психично здраве и духовно развитие

 


Семинари

az i azГрупи за личностно развитие и себепознание

Един прекрасен начин за повишаване на психичното ни благополучие и себепознание е като общуваме с другите хора. В срещите си с тях ние се оглеждаме – виждаме, че не сме сами в тревогите и терзанията си, а в разпознатото различие от тях откриваме своята уникалност и специфични само за нас дарби. Получаваме подкрепа и разбиране, споделена радост и смях. Или обратното – конфронтация, провокация и отхвърляне. Каквото и да се случва обаче между нас и тях – то винаги е ценно, защото срещата ни с другите винаги е среща с аспект от нас самите.

Групите за себепознание и личностно израстване представляват точно това – една естествена лаборатория за изследване на нас самите във взаимоотношенията ни с другите. Затова и  темите на  групите, които водя – колкото и различни да са за всеки отделен семинар в сърцевината си не са нищо друго освен „срещи със себе си“.  Колкото и да не ни се вярва, вътре в нас има всичко – дори и това, което никога не бихме си и помислили, че го има. И колкото и да е невероятно, нашата нараснала сила и свобода минават именно през процеса на признаване, приемане и интегриране именно на тази отхвърлена от нас част. За да я видим, ние се нуждаем от другите…. Срещата ни с истината за нас минава през автентичната среща с другите.

Затова обичам работата в тези групи. Тя е толкова близо до живота с преживяванията, през които преминаваме там, с тази разлика, че правилата на общуване в групата ги лечебни тези преживявания – създаващи по-открити, приемащи и подкрепящи взаимоотношения между участниците в групата. В подобни моменти винаги се сещам за мисълта на Юнг , че „нашите добродетели ни правят независими… но в своята непълноценност ние сме свързани с човечеството, както и със света на инстинктите си.“ Именно нашата човешка несъвършеност е условието да се свържем с другите – и чрез това да се отворим за енергията на любовта.

Обичам работата с групи и поради още една причина – тя увеличава многократно достъпа до лечебните сили, не само защото добавя към енергията на водещия терапевт силата и опита на участниците в групата, но и защото създава възможност да включим и трети лечебен фактор в тоя процес – полето на знанието, чрез което се свързваме с преживяните от нас роли. Именно полето на знанието и работата с него е в сърцевината на работата ми като групов психотерапевт – виждам във връзката с него най-мощния лечебен фактор за развитието на душата ни.

Но какво е това поле на знанието и защо то е лечебно?

Поле на знанието

Полето на знанието е феномен, с който се запознах за първи път като участник в група за семейни констелации. И това, което видях и преживях там, остави толкова дълбоки следи в съзнанието ми, че оттогава насам моето възприятие като човек и като психотерапевт вече не е същото. Бях силно впечатлена както от теорията на Берт Хелингер за съществуването на семейна душа, така и от метода на практическа работа, чрез който участниците влизат в контакт със записите на тази семейна душа. Информационно–енергийното поле, което съдържа записите на нашата семейна душа, както и много други записи от колективното ни несъзнавано, е именно полето на знанието, за което говоря.

През погледа на външния наблюдател групите за семейни констелации може да изглеждат пълна мистерия, защото чрез простото влизане от участниците в групата в различни роли на представители на семейната система тези роли оживяват и се изпълват с преживявания – чувствата, които възникват, не само са силни и автентични за човека в ролята, но са психологически верни и за представителя на семейната душа, чиято е ролята. Като казвам “просто влизане в роли” имам предвид наистина нещо много просто – дава се име на човека, който ще влезе в дадената роля като му се казва “Ти си… “ – и това може да е “моята майка”, “моята баба”, моят “прадядо” и прочее… Нищо повече! И ролята оживява… истинска, дълбока, автентична.

Една дума – тази, с която даваме име на ролята, едно тяло – нашето обикновено човешко тяло, и контактът с полето на знанието е установен, защото ние започваме да изпитваме различни емоционални, телесни или мисловни реакции,  без да знаем абсолютно нищо за човека, в чиято роля сме. Удивителното е, че тези реакции са поразително точни за човека, който представяме, а още по-удивителното е, че след терапевтичната работа с тях, нещо дълбоко и положително се променя – както за присъстващите в групата, така и в хора, които са свързани с темата на семейната констелация, но не са присъствали лично в групата.

Ако не беше автентичността на преживяванията – както на моите собствени преживявания, когато съм била в роля, така и на тези, които са се играли от други хора в моята роля или роля на представителите на моята семейна душа, не бих могла да повярвам в мистерията на случващото се в тези групи. А ако не бяха дълбоките позитивни промени, които настъпваха впоследствие в живота ми, нямаше да вярвам в лечебната сила на този метод. Благодарение на личния си опит сега вярвам в дълбоките изцелителни процеси, които се случват в полето на знанието и работата със семейната ни система. Но за тези от вас, които нямат личен опит с този феномен – не е необходимо да вярвате. Достатъчно е да бъдете отворени и непредубедени към подобен вид опит и да прилагате прагматичния критерий за проверка на истинността за дадено нещо, а именно, че истина е това, което работи и води до определен резултат, дори и механизмът, който стои зад него, в момента да не е известен. Самият създател на метода на семейните констелации Берт Хелингер казва: „Аз не мога да обясня този феномен, но виждам, че това е така и го използвам”.

Запознах се с феномена на “полето на знанието” чрез метода на семейните констелации, но като такъв той е изследван, описан и използван и от други хора с други интереси и професии. Научният подход към феноменологията на полето на знанието е представен от Рупърт Шелдрек и неговите изследвания върху морфогенетичния резонанс, в които той експериментално доказва съществуването на връзка между представители на един и същи биологичен вид, но физически отделени един от друг, която не може да бъде обяснена по друг начин, освен чрез съществуването на този особен вид информационно поле. В традицията на езотеричното знание и мистицизма полето на знанието е известно под името Акашови записи и това е този източник на информация, до който всички ясновидци и пророци са имали и имат директен достъп – от спящия пророк Едгар Кейси до българската пророчица баба Ванга. В традицията на психотерапията, още пред Б. Хелингер, създателят на аналитичната психотерапия К.Г.Юнг е говорил за полето на знанието, когато е описвал колективното несъзнавано именно като този резервоар на архетипната памет на цялото човечество, с който всички ние в дълбоките си корени сме свързани.

Познаването на възможностите на полето на знанието за осъзнаване и лечение са важни, за да се разбере моя метод на работа в психотерапевтичните групи, защото в неговата сърцевина е именно работата с него. Виждам в полето на знанието основния лечебен фактор на процесите, които произтичат в групата, тъй като то ни предоставя възможност за директен достъп до пластове от нашето несъзнавано, за които не бихме могли да знаем по друг начин. Другият, не по-малко важен ресурс за работата с полето на знанието е, че дълбоките енергийните процеси, които се активизират там, имат способността да променят резистентни към промяна модели в живота ни, които не биха могли да се повлияят със средствата на традиционните психотерапии, не отчитащи съществуването на човешката душа отвъд биографичното ниво на проявление.

Семейни констелации

Дължа на метода на семейните констелации не само запознаването си с практическата употреба на полето на знанието за лечение и духовно израстване, но и по-дълбоко си разбиране за начина, по който семейното минало ни влияе и какви са законите, които управляват семейната душа. Въпреки, че в моята работа като групов психотерапевт теоретичната рамка на осмисляне на процесите, които се случват в полето на знанието далеч надхвърля теорията за семейната душа на Берт Хелингер и дори в определени аспекти се разминава с нея, не мога да не отдам дължимото на метода на семейните констелации за моето професионално и човешко развитие, както и да не изразя огромния си респект и благодарност за уроците по мъдрост и смирение, които осъзнах чрез текстовете на неговия създател – Берт Хелингер. Затова по-долу ще представя накратко основните идеи на този изключително дълбок метод, който ни помага, повече от всички други терапевтични подходи, да лекуваме травмите в нашата семейна душа като стигаме до причини в психичния ни апарат, свързани с тежката съдба на предшественици, за които дори не знаем съзнателно и което само записите на нашето духовно ДНК ги помнят като ни карат да се преживяваме трудности в живота, които сякаш нямат рационални обяснения.

Накратко, според теоретичния модел на семейните констелации, психичното страдание се разглежда като породено от нарушаването на законите, управляващи семейната душа – закона за принадлежността, закона за реда, и закона за баланса. Аутсайдерите, мъртво родените деца, починалите рано, насилниците и жертвите,  хората с особено тежка съдба стоят в семейната памет и според действието на изброените по-горе закони влияят върху съдбата на  някои представители от следващите поколения. По-чувствителните членове на семейната система (семейната душа) по силата на безсъзнателна идентификация, разглеждана като сляпа любов към предшественик, който или е имал тежка съдба или е бил отхвърлен от семейството поради това, че е извършил нещо неприемливо, преживяват отново неговата драма, без да са налице реални основания за това. Психичното страдание се поражда също така от спрял поток на “любовна енергия” надолу към поколенията, когато родителите не са могли да дадат на децата си вниманието и обичта, от която те са имали нужда, защото те самите не са я получили от своите родители.

Съответно, лечението се извършва като се  възстанови правилното функциониране на тези закони и се разпознаят патологичните идентификации:
• Отхвърлените и аутсайдерите в семейната история се възвръщат и им се признава правото на принадлежност съм семейството.
• Нарушени отношения между родители и деца се възстановяват като децата заемат мястото си на “малките”, а родителите на “големите” и прекъснатият поток от любов потича отново надолу към поколенията.
• Сляпата любов “проглежда” за безсъзнателните механизми на идентификация и се трансформира в зряла форма на почитане и обич към предшествениците, които са страдали особено много.

Понятията, без които не можем да разберем метода на семейните констелации, са:
семейна душа;
• базисни нужди (закони), действащи в човешките взаимоотношения (семейни системи);
• сляпа любов;

Моят метод на работа в група

Психодрама в полето на знанието (психологически констелации)

В определен период от работата си минах през фаза, в която съчетавах метода на психодрамата, в който съм обучена, с метода на семейните констелации. Този период отразяваше желанието ми да съчетавам творчески двата метода на психотерапевтична работа по начин, който увеличава техните възможности за достигане до по-дълбоки нива на нашето несъзнавано. Той беше отражение и на основните идеи заложени в тезиса ми, с който се дипломирах като психодрама-терапевт („Моята психодрама: семейни констелации и психодрама – опит за сравнителен анализ„ ), само че по отношение на работата в групи.

Този период свърши. Остана обаче силното ми привличане към „полето на знанието“, което е основен инструмент за работа в метода на семейните констелации. И макар че изоставих теорията за семейната душа на Берт Хелингер от гледна точка на разбирането на вида  “душевни движения“, които ни лекуват, аз запазих инструмента – работата с „полето на знанието“ чрез влизането в роли. Методът, роден от смесването на класическата психодрама с феноменологията на „полето на знанието“, нарекох “психодрама в полето на знанието” или „психологически констелации“.

Приносът на психодрамата:
Най-същественото за психодрамата е, че е метод на работа в група, в който изследването на проблема и промяната в поведението на клиента (протагониста) се случва посредством  действие и породеното от него преживяване, респективно – осъзнаване. Това действие се основава на техники от театъра, т.е. на различни форми на ролева игра. Действието, влизането в роли и катарзисно-инсайтните преживявания описват същността на моя метод на работа и в този смисъл той е психодрама. Разликата е в това, че тази психодрама се разиграва на една по-различна “сцена” – на сцената на “полето на знанието”, където  преживяванията от ролята са породени от източник на знание, надхвърлящ рационалните способности за разбиране на неговия произход. Това, което се получава от смесицата на тези два инструмента за работа с преживяванията – психодрама и “поле на знанието”, от психодраматична гледна точка може да се опише като доминиращо прилагане (но не само) на техниката на “импровизация от ролята”, на  техника на “огледалото” и на техниката на “дублирането” (която обаче е приложена във вид, който е по-близък до семейните констелации, отколкото до класическата психодрама).

Приносът на семейните констелации:
Приносът на семейните констелации към моя начин на групова работа е изключително съществен (в някакъв смисъл смятам, че моят метод на работа е творческо доразвиване по-скоро на семейните констелации като метод, отколкото на психодрамата). Той се състои не само в инструмента на работа – влизане в контакт със записите от полето на знанието чрез влизането в роля; не само чрез разпознаването на дълбоката връзка между нас и предшествениците ни и скритата динамика, която съществува там,  но и чрез дълбоката мъдрост и смирение, от което са пропити текстовете на основателя на този метод – Берт Хелингер. И докато тези приноси на семейните констелации определят това, което съм запазила в своята работа от тях, има разлики, и то съществени. Те са най-видими в различната теоретична рамка, чрез която се интерпретира и осмисля информацията от полето на знанието.

За разлика от класическите семейни констелации, където лечебните движения се случват чрез възстановяване на законите на семейната душа от ред, баланс и принадлежност, в този метод лечението се търси в разпознаването на уроците, които сме решили да усвояваме като духовни същества  и които са основното средство за нашата еволюция. Основното теоретично допускане тук е, че семейната душа и записите в нея са само матрица, която ни предоставя опит, чрез който да израстваме. С други думи, не сляпата любов, и не желанието за баланс в системата, е причината за повтарянето на тежките съдби на нашите предшественици. Основната причина за трудностите в живота ни е нуждата от еволюция. И ако семейната душа наистина има очаквания от нас, то те са свързани с нейното развитие.  Според този закон за еволюционното намерение (както на индивидуално ниво, така и на ниво семейна система), ние можем само да сме благодарни на предшествениците си, че са ни предоставили този учебен опит. Отговорността  да разпознаваме уроците е наша. Основният фокус на групите за „психодрама в полето на знанието“  е именно разпознаването на тези уроци и поемането на отговорността да израстваме чрез съзнателните усилия на всекидневния си живот.

В резултат на творческото съчетаване на психодрамата, полето на знанието и различни психотерапевтични модели се родиха множество проекти за групи на различни теми. Тази част от тях, която е реализирана досега, можете да видите в категорията „Групи за личностно развитие и себепознание“. Те варират според темите на психологическа работа, на която са посветени, а най-близо до метода на семейните констелации е групата, наречена „Зовът на предците“.