Групи за личностно развитие и себепознание

Един прекрасен начин за повишаване на психичното благополучие и щастие в живота ни е като общуваме с другите хора. В срещите си с тях ние се оглеждаме – и виждаме че не сме сами в тревогите и терзанията си, а в разпознатото различие от тях откриваме своята уникалност и специфични само за нас дарби. Получаваме подкрепа и разбиране, споделен смях и радост … или обратното – конфронтация, провокация и отхвърляне. Каквото и да се случва обаче между нас и тях – то винаги е ценно, защото срещата ни с другите винаги е среща със самите нас .

Групите за себепознание и личностно израстване представляват точно това – една естествена лаборатория за изследване на нас самите във взаимоотношенията ни с другите. Затова и  темите на  групите, които водя – колкото и различни да са за всеки отделен семинар, вече имат едно и също заглавие -  “срещи със себе си“.  Колкото и да не ни се вярва, вътре в нас има всичко – дори и това, което никога не бихме си и помислили, че го има. И колкото и да е невероятно, нашата нараснала сила и свобода минават именно през процеса на признаване, приемане и интегриране на тази отхвърлена от нас част. За да я видим, ние се нуждаем от другите…. Срещата ни с истината за нас минава през автентичната среща с другите.

Затова обичам работата в тези групи. Тя е толкова близо до живота и преживяванията, през които преминаваме там, с тази разлика, че правилата на общуване в тях ги правят лечебни… създаващи по-открити, приемащи и подкрепящи взаимоотношения между участниците в групата. В подобни моменти винаги се сещам за мисълта на Юнг , че „нашите добродетели ни правят независими… но в своята непълноценност ние сме свързани с човечеството, както и със света на инстинктите си.“  Именно нашата човешка несъвършеност е условието да се свържем с другите – и чрез това да се отворим за енергията на любовта.

Обичам работата с групи и поради още една причина – тя увеличава многократно достъпа до лечебните сили, не само защото добавя към енергията на водещия терапевт силата и опита на участниците в групата, но и защото създава възможност да включим и трети лечебен фактор в тоя процес – полето на знанието, чрез което се свързваме с преживяните от нас роли. Именно полето на знанието и работата с него е в сърцевината на работата ми като групов психотерапевт – виждам във връзката с него най-мощния лечебен фактор за развитието на душата ни.

Но какво е това поле на знанието и защо то е лечебно?