или какво значи да си нормален?

Смятате ли, че за да отиде човек на психотерапевт, това означава, че той не е нормален … че е по-зле от средностатистическия представител за психично здраве? И какво всъщност означава да си нормален?… Ако си задавате този въпрос и се чудите къде всъщност е истината, може би ще ви е интересно да разберете за скалата на психично здраве на Робин Скинър…?

Робин Скинър, известен английски психотерапевт, представя в книгата си „Животът и как да успеем“ (на английски заглавието звучи по-добре „The life and how to survive it“) една нова концепция за психичното здраве. Тя се основава не на традиционния подход в психотерапията, който извежда определението за психично здраве според това, кое е обратното на психичната болест, а на изследване в продължение на много години с група хора, които показват не само високо ниво на успех в обществото, но и много високо ниво на щастие, лична удовлетвореност и пълноценни взаимоотношения със семейството, приятелите и колегите. С други думи, той изследва психологическите характеристики на така наречените от него „изключително психически здрави индивиди“, за да разбере какво всъщност представлява психичното здраве. В резултат на своите изследвания той създава скала за психичното здраве, в която можем да поместим себе си, своите приятели и близки, своето семейство, професионална организация или група… и да разберем колко близо се намираме към нейния най-висок край – там където е максимума психично здраве, който можем да постигнем в живота си.

Едно от най-важните неща, които тази скала прави, е че успява да покаже, че така наречения средностатистически човек, който обикновено използваме като еталон за нормалност, е просто средно-статистически здрав! Че така наречената „нормалност“ не съвпада с критериите за високите нива на психичното здраве, а само описва това, което е най-разпространено в момента – най-характерното за дадената социална група в дадения исторически момент. С други думи, да си нормален не означава задължително, че си с високо ниво на психично здраве! Нещо повече -тези, които имат наистина високи нива на психично здраве може да се възприемат от хората в средния обхват на скалата като „ненормални“, защото те изглеждат заплашително щастливи, добронамерени и свободни! Наистина изглежда доста съмнително нещо да не е наред с подобни редки езкземпляри, нали?:)! Подобно подозрително отношение на хората от средния обхват на скалата към индивидите от по-горния й край се получава, защото всяко ниво на психично здраве има своя ценностна система (набор от вярвания и правила), според която другите нива на психично здраве са по-непълноценни.

Ако се опитаме да опишем тази скала от гледна точка на това кой къде се намира, можем да кажем, че в долния й край се намират индивидите, за които животът е борба и които обхващат около 20% от населението в развитите страни. Това са хората, които използват незрели или невротични защитни механизми, които ги откъсват от контакта с реалността. Самата тази група може широко да варира и включва както представители с шизофренно, асоциално или маниакално поведение, така и индивиди с депресивно или невротично поведение, които имат по-малко изкривена представа за реалността (имам предвид социално конструираната реалност), но все още имат трудности в адаптацията си към нея. Общото за тази група е, че те силно желаят да станат като останалите…да се присъединат към хората от средния обхват на скалата.

Характерно за психичното благополучие на хората от средния обхват на скалата е, че те са постигнали известна степен на стабилност поради яснота кои са и какво са, т.е. за разлика от предишната група, си знаят „границите“. Проблемът при тях обаче е, че дълбоко в себе си те не са съвсем уверени в способността си да запазят постигнатото. че все още се притесняват, че може да загубят стабилността и яснотата, ако не са вкопчени в тях. Затова общото за тях е сковаността. Всичко тяхно – отношения, мнения, убеждения и принципи – е здраво заковано, така че да не се изпусне от контрол. Тези хора не могат да се отпуснат изцяло. Общото при всички тях е, че потискат емоционалните си реакции и водят някак равен, безрадостен и здраво контролиран тип живот. Тези хора обхващат около 60% от населението на развитите страни.

За разлика от тях, изключително здравите индивиди и семейства са усъвършенствали умението да се живее до такава степен на увереност, че могат да оставят всичко на самотек и просто да се радват на преживяванията си. Именно спонтанността, добронамереността, увереността, здравата връзка с реалността, живеенето на максимум са основните характеристики на хората с високите нива на психично здраве. Този вид хора обхващат оставащите 20% в горния край на скалата за психичното здраве, като хората, които са „изключително психически здрави“ са само 5% от тях! Сега се надявам, че става още по-ясно, че нормалността в широкия смисъл на употреба на тази дума, е далече от това да пращиш от психично здраве, нали?

Други интересен факт от цитираното изследване, е че колкото по-зрял е един индивид, толкова по-отворен е за психотерапевтична помощ. Това е така, защото той съзнава ограниченията си и следователно има по-голямо желание да подобри положението си. Например, в по-късната възраст 40% от наблюдаваните в това изследване вече са били ходили на психотерапевт поради една или друга причина. Опита от собствената ми терапевтична практика е, че доминиращия тип клиенти са именно хората от средния обхват на скалата, които се чувстват объркани от собствената си различност, които страдат от ограниченията и сковаността на средностатистическия модел на психично здраве, но които същевременно нямат семеен и културен модел, който да последват в стремежа си към по-голяма свобода и щастие. Поради естествените процеси на вътрешно развитие и растеж те усещат, че модела, с който са отгледани и отрасли, вече е стар и не работи, но същевременно не знаят каква е алтернативата. Или, ако се върнем на нашия въпрос – не знаят дали те са ненормалните и обкръжението им е право като ги обвинява, че искат твърде много от живота или са прекалено чувствителни…. като тази моя клиентка, която беше нещастна в брака си и при първата ни среща ме попита – аз ли съм ненормална, че вярвам, че все пак има щастлив брак или моите приятели са прави, като ми казват да търпя и да не искам твърде много от живота…

Е, това, което искам да кажа, е че има щастлив брак. И че всички можем да бъдем много по-щастливи от средно-статистическата картина на щастие, която виждаме в домовете на близките и приятелите си, по улиците и най-вече в собственото си родно семейство! Това е така, защото, макар че най-добрия начин човек да постигне висока степен на душевно здраве, е като се е родил в много здраво семейство, индивидите родени в нездрави семейства също имат шанса да достигнат най-горния край на скалата. Според това изследване, по времето, когато хората с по-незадоволително детство стигат до петдесетата си година, те функционират не по-малко здравословно от хората, живели много щастливо в детството си. Този факт се дължи на това, че тези хора първо са си признали, че нещо им липсва, и второ, потърсили са преживявания, които да компенсират първоначалните лишения.

Моята клиентка беше права да вярва, че може да има щастливи семейни двойки. Нейните приятели също бяха прави да й казват, че преобладаващата част от семействата наистина не се отличават с особено високи нива на щастие, интимност, доверие, откритост и свобода. Аз също съм права – имам много основания от личния и професионалния си опит! – да твърдя, че щастието – лично и семейно, не е привилегия само на малцина късметлии или богоизбрани, а възможност, която може да постигне всеки един от нас! Както вече стана ясно от  скалата за психичното здраве – разпространеността на дадено нещо не е критерий за това, че то е най-доброто. То само е знак, че е  средностатистическо … Психотерапията може да ни помогне да се освободим от сковаността на средностатистическите нива на психично здраве, да открием кои сме и какво искаме от живота и да поемем риска да го живеем, като бъдем различни. Кой смята, че психотерапията не е за нормални хора?!