„Терапия чрез живеене“

Основната цел на психотерапията е да помогне на човека да намери опората за справяне с трудностите и предизвикателствата в живота си в самия себе си. Ние се обръщаме за съвет или помощ отвън, когато се чувстваме безсилни сами да си помогнем… и приключваме срещите с терапевта, когато сме намерили тоя център на подкрепа и помощ вътре в нас. Сякаш това разбиращо, подкрепящо и мъдро присъствие, което сме намирали в лицето на терапевта, като нещо външно спрямо нас, вече е станало неизменна част от нас самите – разпознали сме, че вътре в нас има същество със същото качество да ни обича такива, каквито сме, и да ни напътства, когато сме объркани. Краят на психотерапията не означава край на трудностите и проблемите в живота ни – означава единствено край на нашата безпомощност да намираме техните отговори вътре в нас. Вече сме станали лечители на самите себе си и можем да продължим напред и сами.

 Аз наричам този никога неспиращ процес на вътрешно израстване и затваряне на душевните ни рани “терапия чрез живеене”. Това е периода, в който сме се пробудили за вътрешната ни същност, и всеки ден от живота ни е нов и пълен със свежест, защото носи възможности за проява на неизявените й аспекти. Тогава самия живот ни лекува, защото смятам, че най-голямата ни душевна рана е нашето чувство на незавършеност, на непълнота -  и чрез живеенето на живота с възприемчивост и смелост, ние всекидневно запъваме нейната дупка.