„Терапията основно е медитация и любов. Защото без любов и медитация  лекуването не е възможно. Когато терапевта и пациента не са двама, когато терапевта е не само терапевт и когато пациента не е пациент, тогава едно дълбоко аз-ти отношение възниква, където терапевта не се опитва повече да лекува човека, когато пациента не гледа на терапевта като на по-различен от себе си, в тези редки моменти терапията се случва, когато терапевта е забравил своето знание и пациента е забравил своята болест и има диалог – диалог между две същества. И в този момент лекуването се случва. И ако то се случи, терапевта винаги ще знае, че е функционирал като превозно средство на божествена сила, на божествено лекуване. Той ще бъде също толкова благодарен за преживяването, колкото и пациента. Всъщност той ще спечели от това толкова, колкото и пациента.”        Ошо

Като психодрама-терапевт в моята практика поставям силен акцент върху промяната, основана не само на интелектуалното разбиране на причините защо така се чувстваме, но върху повторното преживяване и непосредствено осъзнаване на болезнените аспекти и взаимоотношения в живота ни. Когато в осъзнаването включим и чувствата/ преживяванията, търсената промяна обхваща не само нивото на ума, но пуска корени и в по-дълбоките пластове на психичния ни живот, които по-трудно се поддават на съзнателен контрол. Знам също така, че за да бъде тази промяна пълна, нашия ум с неговата способност да разбира и да се учи от опита, също трябва да бъде подхранен – затова използвам в работата си и елементи на краткосрочната психотерапия, лого-терапията, когнитивната и поведенческата психотерапия.

В основата на моята система от вярвания като терапевт е убеждението, че основното в лечението не е техниката или метода – основното е искреното отношение на едно човешко същество към друго човешко същество, основано на безусловното му разбиране и приемане. Именно усилието да разбираме и изпитваме обич и състрадание – отново и отново – е това, което в крайна сметка ни помага да излекуваме емоционалните рани от миналото и отново да станем силни и любящи човешки същества. Това е същото, което в традицията на хуманистичната терапия се нарича емпатия, а в различните духовни традиции се описва с една и съща дума – думата „любов“. 

В началото на психотерапевтичната си практика много исках промените да се случват бързо и необратимо. И ако не се случваше така, професионалното ми самочувствие много страдаше:)! Е, не че все още не ми се иска да е така, но вече знам, че дълбоките и трайни промени не стават просто така, набързо. Те изискват усилия, отдаденост, търпение, за да се случи „чудото“ и живота да заблести в цялото му великолепие и красота. Но забележете – усилия, отдаденост и търпение най-вече от страна на клиента, на човека, който е потърсил помощ! Разбрах, че от моя страна като терапевт, аз мога да имам много голямо желание да помагам, да споделям знания и обич, но ако другия човек не е наистина отворен за тази среща, ако не е готов да се ангажира с произтичащото и да издържи докрай понякога мъчителния процес на промените – нищо няма да се случи! Редица езотерични автори пишат, че това което ни лекува, е всъщност висшия ни Аз – че външния лечител има само второстепенни, помощни функции. Знам със сърцето си, че е така – научих го по трудния път на личния опит и практикуване на навиците на смирение и уважение към съдбата на другите – дори те да избират за себе си страданието… А това не са лесни уроци! Все още ги уча! И вярвам, че съзнателната самостоятелна работа върху нашето психично благополучие и щастие продължава цял живот и всички ние сме там – равни в уязвимостта си, в слабостта си, в страховете си, в съвършеното си несъвършенство.