Психично здраве и духовно развитие

 


Различните лица на психотерапията

След като вече сте решили дали да потърсите психолог или психиатър за вашия проблем, може би е добре да знаете, че видовете психотерапии, в които се обучават бъдещите психотерапевти (безотносително дали са психолози или медици), също много се различават. Може да се каже, че сходството в работата на психотерапевтите се определя в много по-голяма степен от вида на психотерапевтично им обучение, отколкото от типа висше образование, което са завършили.

Това, с което повечето хора свързват психотерапията, е психоаналитичната школа, създадена от Зигмунд Фройд и имаща като основен фокус на работа миналото на пациента (неговото детство) и изследването на неговите ефекти върху настоящето му функциониране. Психотерапия и психоанализа обаче не са тъждествени понятия – психоанализата е само едно от многобройните направления в психотерапията, като самата тя (психоанализата от времето на Фройд) се е променила и обогатила изключително много и в момента има множество разклонения, полагащи началото на нови разновидности психоаналитична психотерапия. Сред най-известните психоаналитично ориентирани психотерапии са аналитичната психология на Юнг, психоанализата на Лакан, психоанализата на отношенията и други.

За разлика от психоанализата и другите терапии, изследващи миналото на клиента като средство за осъзнаване на корените на проблема и неговото решение (например, регресивна хипноза, семейни констелации), съществуват психотерапии, които насочват вниманието към настоящето и към реалните взаимоотношения между терапевт и клиент. При тях основният лечебен фактор е способността за емпатия, разбиране и безусловно приемане от страна на терапевта. Такава е хуманистичната, клиенто-центрична психотерапия, която от любов към хората с психични страдания започва да ги нарича вместо пациенти – клиенти. Гещалт-терапията също е фокусирана върху настоящия момент, но поставя акцента върху личността на клиента – върху неговите възприятия и преживявания на ситуацията “тук и сега” и наблюдаване на процесите, чрез които той блокира своята жизненост. Много важен е системният подход в психотерапията, който съсредоточава усилията си върху отговор на въпроса „Как?“, а не „Защо?, изследвайки повтарящи се модели на патогенни комуникации. Този подход има много голяма терапевтична стойност при помощ както на индивиди, така и на семейства.

Има направления, които съсредоточават вниманието си върху бъдещето и търсенето на решение на тази плоскост – например, краткосрочната, ориентирана към решения психотерапия. Може да се каже, че юнгианската аналитична психология е също подобен подход, тъй като причината за процесите на дълбока вътрешна трансформация, наречена от Юнг индивидуация, има за цел бъдещето развитие на индивида.

Друго много важно и широко разпространено направление в психотерапията е когнитивната психотерапия. Тя разглежда като основна причина за психичните проблеми погрешно усвоени мисловни нагласи и вярвания и, съответно, насочва терапевтичните усилия по посока на тяхното разпознаване и промяна.

Психодрамата е един от най-развитите методи на групова психотерапия, който има своето приложение и в индивидуалната работа. Тя изследва проблемите, търсейки по-голямо осъзнаване и промяна не толкова чрез говоренето за тях, а чрез действието (например, влизане в роля, използвайки езика на тялото и повторното осъзнато преживяване на проблемни взаимодействия от реалния живот). Съответно, психодраматичните сесии са наситени с повече чувства и по-правило индивидът преживява катарзис и освобождаване от потиснати и неосъзнати емоции, които до този момент скрито са оказвали влияние върху неговия живот.

Съществуват още лого-терапия, телесна психотерапия, изкуство-терапия, позитивна психотерапия, поведенческа психотерапия, транзакционен анализ, неорайнхианска терапия, игрова терапия… Списъкът е дълъг, но моята цел сега не е да представя различните психотерапевтични подходи, а да укажа на този основен и много важен факт – човешката психика е изключително сложно нещо и затова вратите, през които можем да навлезем във вътрешния свят на човека и да го изследваме, са много и понякога съвсем противоположни. Всеки един от тези методи обаче има своето специфично място в познанието на човешката душа и основното предизвикателство е човек да разбере кой от тях е уместен за него в дадения период от живота му. Също така да поеме риска и да изследва, докато намери подходящия метод и терапевт за себе си – да не се тревожи, ако се наложи да премине през терапевтичен опит, който би нарекъл „неподходящ“. Това също е част от процесите на търсената промяна и едва впоследствие разбира, че е било нужно да се случи по точно този начин.

Ако трябва да обобщя, безотносително какъв метод на терапевтична работа изберете, основното е едно – психотерапията помага да се изследва проблема и да търсят ресурси за неговото решаване, както с помощта на думите, така и чрез несловесни техники, основани на действието и въображението.