публикувано 01.04.2014 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

Пробуждането на тялото

Едно от тълкуванията на синхронистичните събития е, че идват, за да ни обърнат внимание към това, с което са свързани. Тъй като техният език се основава на закона за съответствията, ако по едно и също време се случат две или повече случки с един и същи знак, това се разглежда като потвърждение за неговата значимост или правилност. Точно така си помислих, когато в деня, в който приключвах статията за Кое налива маслото в огъня, получих мейл, в който моя колежка ме питаше дали познавам Скот Килоби, създателят на метода Living Inquiries. Знаейки за моя интерес към процесите на спонтанното събуждане на кундалини, тя беше решила да ми изпрати по този тема статия и от този автор. Нямаше как да не видя синхроничността. Статията, която приключвах, се отнасяше до Скот Килоби и неговия метод на работа, а статията, която тя ми изпращаше, беше от Скот Килоби.

Сега предавам тази статия „нататък“, защото разпознах нейната ценност – знанието за начина, по който се пробуждат чакрите в човешкото тяло, може да се окаже безценен помощник за хората, които преживяват подобно нещо, но не разбират какво им се случва. Тя се нарича „Когато тялото се пробуди“ и много ми напомня за Разцъфването на лотосите“ – тази глава от книгата на Ел Колли, която също е посветена на „странния“ начин, по който движението на кундалини през системата от енергийни центрове на човешкото тяло може да става. Приносът на тази статия е и в това, че дава нов нюанс в разбирането на духовния процес на пробуждане, като разграничава „пробуждането на главата“, което в опита на Килоби е различно от „пробуждането на тялото“.

Като преводач на статията ми се иска да уточня предварително, че вместо за просветление (enlightenment), Скот Килоби говори за пробуждане (awakening), но и двата термина са взаимозаменяеми, тъй като описват един и същи феномен. Също така, макар че не превеждам на български заглавието на неговия метод на работа, наречен Living Inquiries, добре е да се знае, че най-близкият негов превод е „живо самоизследване“.

Камелия

kiloby-intensive-picA„Когато за първи път започнах процеса на пробуждане, на изследване на реалността, за да видя дали отделеността е реален факт или само вярване, аз нямах никаква идея къде ще ме отведе това.

Мислех си, че това се отнася само до ума ми, за тази машина между ушите. Идеята беше „събуди се от вярването в твоите мисли и живей в настоящето.“ Това изглеждаше ясно и точно за мен тогава. Нямах никаква представа за това, което беше складирано в моето тяло и богатите, но несъзнавани истории и спомени, които са били натрупвани през годините.

Вече бях преминал през тези огромни промени, за които хората често говорят. И си мислех, че съм приключил. В по-голямата си част това са пробуждания в главата, където бях видял отвъд вярванията и историите се бяха стопили. След няколко години на подобни промени аз чувствах ясна прозрачност там, където преди е бил заетият ми ум. И това, отново, ме накара да си помисля, че съм приключил. Чувам хора, които през цялото време по един или друг начин твърдят, че са се пробудили, просто защото са имали пробуждане в главата. Аз слушам търпеливо знаейки, че и другата обувка е на път да падне, имайки пред вид, че това, което е складирано в тялото, ще излезе на повърхността и ще вземе своето си, докато също не бъде изследвано.

След като се случи пробуждането в главата, което е събуждане към настоящия момент и човек започва да чувства, че вече няма отделен Аз, разбираш, че всъщност това е само началото на пробуждането в тялото. В моя опит тялото има своите спомени, своите собствени форми, цветове, истории, контракции. В последните няколко години преминавах процес на постепенно разтваряне в тялото ми, на едно след друго отваряния. И пътят не беше винаги лесен. В действителност, понякога беше твърде болезнен.

Моят гръден кош се отвори най-рано, веднага след първоначалното преживяване на пробуждането. Какво имам пред вид под отваряне на сърцето? Нищо наистина мистично. Просто това, че моите гърди ги чувствах чисти и отворени, топли и обичащи. Осем години по-късно все още не съм почувствал нито една емоция (негативна или позитивна) в областта на гърдите. Там има само топъл, чист, прозрачен покой. Много е просто, наистина. Областта на сърцето е отворена. Нищо повече не мога да кажа за това.

Но в областта на таза, стомаха и гърлото нещата не се изчистиха толкова лесно. Отне време. Започнах да съм много силно осъзнат за контракциите в областта на таза веднага след като се случи пробуждането в главата. Тази област беше тъмна, свита и стегната. През това време се разви сексуално пристрастяване. Не винаги действах воден от неговите импулси, но имаше доста пристрастяващи мисли. И, изглеждаше, че те бяха свързани с тези контракции в областта на таза. Изглеждаше сякаш че тази част на тялото в неистова лудост крещеше за удоволствие, за освобождаване. И нищо не можеше да го удовлетвори за достатъчно дълго време – нито правенето на секс, нито порнографията. Ако решах да се отдам на тези неща и намеря временно облекчение на тази плътна енергия, това продължаваше само няколко дена. След това контракциите се връщаха, а с тях и сексуалното пристрастяване.

Най-накрая с помощта на Living Inquiries намерих средство да изследвам тези контракции по-надълбокото. Често това беше доста болезнено и фрустриращо изследване. Отпусках се, вглеждах се и се оставях да чувствам в тази област. Виждах картини, понякога идваха думи, и си отиваха, всички от които сякаш бяха свързани с тази област. Изглеждаше, че областта на таза имаше собствен ум, собствен филм, собствена връзка от значения. Едва след като значенията бяха измити от контракциите, започна да ме отпуска. Всичко, което чувствах там, беше топлина и пространство.“

Scott Kiloby, When the Body Awakens