публикувано 11.12.2010 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

Приемане

„Страховете във взаимоотношенията обикновено се коренят в предварителните ни планове за другия или връзката. Не е наша работа да се опитваме да превръщаме връзката в това, което смятаме, че трбява да бъде. Ако някой не се държи като велик романтичен любовник, вероятно не е предвидено за нас той да бъде такъв. Това не го прави неподходящ. Не всяка връзка е предназначено да бъде единствено любовно приключение: ако влакът не спре на вашата гара, значи просто не е вашият влак. Егото иска да използва връзката, за да задоволи определените от нас потребности; Светият Дух се моли връзката да се използва от Бог в услуга на неговите цели. А неговата цел винаги е да се научим да обичаме по-искрено другите. Обичаме искрено, когато оставим другите да бъдат такива, каквито са. Егото търси близост чрез контрол и вина. Светият дух търси близост чрез одобрение и свобода.

В святата връзка ние не се опитваме да променим човека, а да видим красотата му. Нашата молитва става: „Господи, махни везните, които са пред очите ми. Помогни ми да видя красотата на ближния си.“ Неспособността да приемем хората такива, каквито са, е причина за болка в една връзка.“

Мериън Уилямсън, „Завръщане към любовта“

Коментар: Ако това е отговорът, който получавате от „Уроците на любовта“, значи е ясно: това, което е добре да проверите, е дали приемете другите такива, каквито са. Възможно е да си мислите „Ами, аз ги приемам!“ Помислете, обаче, още веднъж. Често това, което си мислим, не съвпада с това, което е в действителност. Не, защото не се стараем да сме искрени, а  просто защото несъзнаваната част от нас е несъразмерно по-голяма от осъзнаваната… Възможно е да си помислите и друго нещо „Аз ги приемам, но всъщност искам да им помогна да се променят към по-добро.“ Това, обаче, не е приемане! Това е налагане на нашата гледна точка над другия за това, какво е най-добро за него, но според нас. А това не е любов. Парадоксът на промяната във връзките ни с другите е, че точно когато наистина ги приемем такива, каквито са, те започват да се променят – не според нашите очаквания, а съобразно нуждите и уникалността на собствената си природа. Но се променят!  Урокът на приемането е един от най-базисните уроци в любовта – приятно учене:)!    Камелия