Психично здраве и духовно развитие

 


Биография

От  книгата: Ошо,  „Отблясъци от едно златно детство“

„Още от своето най-ранно детство в Индия Ошо е бил един независим и бунтовен дух, който е предизвиквал всички установени религии, социални и политически традиции, настоявайки истината де се преживее самостоятелно, вместо да се възприемат знания и вярвания от другите.

На двадесет и една годишна възраст, на 21 март 1953 година, Ошо постига просветление. Той казва за себе си: „Аз вече не издирвам, не търся нищо. Съществуванието е отворило всичките си врати пред мен. Не мога дори да кажа , че принадлежа на съществуванието, защото съм просто една част от него… Когато цъфне едно цвете и аз разцъфтявам с него. когато слънцето изгрее, и аз изгрявам с него. Егото в мен, което държи хората отделени, вече го няма. Тялото ми е част от природата, моето същество е част от цялото. Аз не съм нещо отделно.“

Той е завършил университета в Сагар с Почетна диплома първа степен по философия. Докато е бил студент, е бил шампион в цяла Индия по водене на дебати и лауреат на златен медал. След деветгодишна служба като преподавател по философия в университета в Джабалпур той напуска, за да пътува по цялата страна и да изнася беседи, да предизвиква ортодоксални религиозни лидери на публични диспути, да смущава традиционните вярвания и да шокира статуквото.

В хода на своята работа Ошо е говорил по почти всеки аспект на развитието на човешкото съзнание. От Зигмунд Фройд до Джуандзъ, от Георги Гурджиев до Гаутама Буда, от Исус Христос до Рабиндрант Тагор… От всеки един от тях той е извлякъл това, което е важно за духовните дирения на съвременния човек на основата не на интелектално разбиране, а изпитано спрямо неговия собствен опит.

Той не принадлежи на никаква традиция: „Аз съм началото на едно напълно ново религиозно съзнание – казва той. – Моля, не ме свързвайте с миналото – то дори не си струва да си го спомняме.“

Неговите беседи пред ученици и търсещи от цял свят са публикувани в повече от шестотин и петдесет тома и са преведени на повече от тридесет езика. Той казва: „Моето послание не е някаква доктрина, нито пък философия. Моето послание е алхимия, наука за трансформацията, тъй че само тези, които са готови да умрат такива, каквито са и да бъдат родени в нещо толкова ново, че точно сега дори не могат дори и да си го представят… само тези неколцина смели хора ще бъдат готови да слушат, защото слушането ще бъде рисковано…“

Ошо напуска своето тяло на 19 януари 1990 година. Само няколко седмици преди това е бил запитан какво ще стане с неговото дело, когато него няма да го има. Той казва: “ Моето упование в съществуването е абсолютно. Ако има някаква истина в това, което казвам, то ще оцелее… Хората ще продължат да се интересуват от моето дело, просто ще носят факела, но няма да налагат нищо на никого…

Аз ще остана извор на вдъхновение за моите хора. И това е, което повечето саняси ще чувстват. Аз искам те да развиват самостоятелно качества като любов, около която никоя църква не може да се създаде; като осъзнаване, което не е монопол на никого; като празнуване, веселие и съхраняване на свежи, детски очи…

Аз искам хората да познаят себе си, а не да бъдат съобразно някой друг. И пътят е навътре.“

В съответствие с неговите напътствия комуната, която израства около него, все още процъфтява в Пуна, Индия, където хиляди ученици и търсещи се събират през цялата година, за да участват в уникалните медитации и другите програми за лично израстване и творчество, които се предлагат там.“