“Всички мои усилия са насочени към това да поставя едно свежо начало. То е обречено да породи осъждане от страна на целия свят. Но това няма значение – кой го е грижа.“

Ошо

Индийският мистик Бхагаван Шри Раджниш (Ошо) е оказал изключително голямо влияние върху моите възгледи за духовността, за капаните по пътя на нашето развитие като духовни същества, за игрите на Егото, за нещата, които ни лекуват и помагат да живеем по-цялостно и пълноценно своята истинска същност. Неговите книги са били и продължават да бъдат източник на вдъхновение, напътствие и мъдрост за мен всеки ден. Изпитвам безкрайна благодарност на Вселената за това, че чрез него се погрижи за отварянето ми към духовните измерения в живота, без да иска от мен да жертвам бунтарството и скептицизма си. Защото именно от духовен учител като Ошо разбрах, че най-силната вяра се ражда чрез проверката на най-упорития скептицизъм, и че истинската духовност означава смелост и бунтарство – как иначе може да заявим самите себе си и да сме готови да платим цената на отхвърлянето и самотата, до която то често води. На него дължа и в най-голяма степен способността ми да виждам подобията между принципите на научната психотерапия и основните идеи за духовното развитие. Ошо в своите беседи осветлява тези връзки по един брилянтен начин и на тези страниците „Ошо-просветлявания“ ще споделя с вас негови мисли, на които гледам като на лечебни хапчета за душата.

Знам, че неговата биография е доста противоречива за някои хора, защото не всеки може да „понесе“ неговия бунтарски дух и провокативност. Той, обаче, сам казва, че съзнателно търси противоречивостта на изказа – не само, защото отговорите му са насочени конкретно към личността на питащия, и защото подходящото за различните хора може да се окаже много различно, дори коренно противоповолжно (именно тук разпознавам подобието с психотерапията, при която подходът е същия)! Но, защото и двата отговора – съвсем противоположни – са еднакво верни, тъй като са два аспекта на една реалност! Защото се допълват взаимно и по този начин дават възможност да се види цялото без ограниченията на едностранчивостта. Затова той казва за себе си че не иска да бъде гуру – гуруто е последователен в своето учение, защото точно това създава основата, на която да го следват. Това, което споделя като свое съзнателно намерение е, че иска да наруши комфорта на добре установените мисловни и емоционални навици и да подтикне човек сам да търси своята истина вътре в себе си - без външен учител, но с вътрешна осъзнатост и сила.