публикувано 08.05.2012 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

Играта на дуалност – вътре и вън от нея

По-долу е цитат от „Ченълингите на Йешуа“ чрез Памела Крибе. Той по още един начин обяснява разликата между Двата пътя – Пътят напред и Обратния път , макар и с различни думи. В случая Пътят Напред е свързан с потапяне в света на дуалността и играта по неговите правила, а Пътят обратно е свързан с освобождаване от Играта на Дуалност – и живот по други правила.

Характеристики на Играта на Дуалност:

1. Вашият емоционален живот е крайно нестабилен.
Нямате емоционална котва, винаги сте или „горе” или „долу” като разположение на духа. Вие сте ядосан или прощаващ, тясно скроен или с широки възгледи, подтиснат или пълен с ентусиазъм, щастлив или тъжен. Вашите емоции постоянно варират между крайностите. Вие, изглежда, притежавате съвсем ограничен контрол върху тези колебания.

2. Интензивно сте въвлечен във външния свят.
Мнението на другите хора за вас е много важно. Вашата самооценка зависи от това как външният свят (обществото или близките ви) се отнасят към вас. Опитвате се да следвате техните стандарти за добро и лошо, като го правите с всичките си сили.

3. Имате силни критерии за това, кое е добро и кое е лошо.
Да правите преценки – това ви носи чувство на сигурност. Животът изглежда добре организиран, когато човек разделя постъпките, мислите или хората на добри и лоши.

Общото при тези характеристики е, че Вас всъщност ви няма в това, което правите или чувствате. Съзнанието ви пребивава във външните слоеве на вашето същество, където се ръководи от ориентирани към страха модели на мислене и поведение….

Характеристики на освобождаването от дуалността

1. Вие се вслушвате в гласа на душата, която ви говори чрез вашите усещания.
2. Действате, като се ръководите от гласа на душата и осъществявате промените, които тя желае да направите.
3. Започвате да цените времето, в което оставате сам, тъй като само в тишината можете да чуете нейния шепот.
4. Поставяте под въпрос авторитета на мисловните модели или правила на поведение, които блокират свободното изразяване на вашите вдъхновения и стремежи.“

Йешуа чрез Памела Крибе

Вижда се, че Пътят обратно е път на освобождаване от страха, натиска и очакванията на външния свят и връщане към своята истинска вътрешна същност. Това е преход от едномерния човек към многомерния човек. От този, който е отразял определени части от себе си, за да се адаптира към обществото и неговите условности, към този, който е цялостен, защото притежава всички свои части. Цялостният човек е истинския човек. И това е основната характеристика на хората, които се завръщат към Първоизточника. Те стават все по-истински, защото Пътят обратно е Пътят към себе си. Точно това е основното послание на езотеричните книги – че Просветлението е завръщане към себе си – на най-дълбокото възможно ниво – там, където мистиците възкликват спонтанно „Аз съм Бог“.

Причината да споделя този цитат по-горе, обаче, не е само, за да дам по-пълна картина на Двата Пътя. Причината е, че в тази книга (и не само в нея) се говори за това защо съществуват Тези Пътища. Защото, ако се замислите, всичкото това „пътуване“ напред и назад, изглежда малко безсмислено на пръв поглед – откъсваме се, за да се върнем, а Пътят между тези двете е изпълнен с различни форми на страдание, които са неизбежен резултат от това да имаш тяло, което един ден ще умре. Тялото, с неговата уязвимост и отделеност от другите хора, е базисният екзистенциален факт, с който се раждаме и който е в самата основа на нашата уязвимост, чувство на несигурност и страх.

Смисълът, който езотеричните книги приписват на човешкия живот и, съответно, на Пътуването на човешката душа през дуалността на земните опитности, в сърцевината си, е един – той се нарича ТВОРЧЕСТВО. С други думи, това е съ-творчество със Силата, от която сме произлезли, и която продължава да се развива постоянно – чрез нас. Това е нещото, за което се говори в алхимията (и чиято символика се интерпретира от творчеството на Юнг). Това е и същото, за което се говори и в „Ченълингите на Йешуа“:

„Вие принадлежите към най-творческата, напреднала и смела част от Бога (Всичко, което Е). Вие сте изследователи на неизвестното и творци на новото. Вашите изследвания в сферата на дуалността обслужват цел, която далеч надхвърля вашите представи. Трудно е да ви бъде обяснен най-дълбокият смисъл на вашите пътувания, но можем да ви кажем, че вие създадохте нов вид съзнание, каквото преди това не е съществувало.
За първи път това съзнание беше проявено от Христос тогава, когато ходеше по Земята. Това съзнание, което аз наричам Христово, е резултат от духовната алхимия. Физическата алхимия е изкуството да превърнеш оловото в злато. Духовната алхимия е изкуството да превърнеш тъмната енергия в „трета енергия”, в духовното злато, което присъства в енергията на Христос.
Отбележете – ние не твърдим, че целта е преобразуване на тъмнината в светлина или на злото в добро. Тъмнина и светлина, зло и добро – това са естествени противоположности, които съществуват благодарение на благоволението си едно към друго.
Истинската духовна алхимия довежда до „трета енергия” – нов вид съзнание, което посредством енергията на любовта и разбирането обгръща в себе си и двете полярности. Истинската цел на вашето пътуване не е Светлината да победи Тъмнината, но да успеете да се издигнете над тези противоположности и да създадете нов вид съзнание, което може да поддържа в единство присъствието и на двете: Светлина и Тъмнина.

Ето го и истинският парадокс – изследвайки новото, вие го създавате. Вие ставате перлата на Божието творение. Бог няма друг начин да го създаде, тъй като онова, което вие се опитвате да намерите, все още не съществува и трябва да бъде сътворено от вас.“

Това, казват духовно посветените, е целта на Пътуването – сътворяване на нов вид съзнание, което не е нищо друго, освен любов.

Така, оказва се, че по Пътя напред ние събираме опитности от едната или другата страна на дуалността. А по Обратния път помиряваме тези противоположности в себе си. Интегрираме Сянката си. Приемаме я като част от себе си. И създаваме нещо ново, нещо, което преди това не е съществувало – любов, която минава отвъд дуалността и може да се прояви и към отхвърлените части от нас или аспекти на света, в който живеем. Именно затова толкова много в духовните книги се говори за силата на приемането.

Именно приемането е спойката, която помага на духовната алхимия да се случи и от късовете страдание и болка в живота си да се породи самородно злато. Това е най-трудната част за вървящите по духовния път, защото не става със съзнателното намерение на ума, което казва „а сега ще приемам“, а с центъра на сърцето. И точно върху този център не можем да упражняваме никаква сила – там нещата се случват спонтанно, в своето време и когато вътрешния процес е узрял за тях.

Приемането идва, когато вече нямаме желание да упражняваме сила, за да случваме нещата по нашия начин. Все още имаме желание за промяна и действие, но то се случва без насилие (и усилие),   а като съвместно съ-творчество с Живота. Няма налагане на това, което ние сме решили, че трябва да бъде. Има откликване и партньорски танц с Бога. Разбираме, че приемането се е случило, когато вече няма усилие, няма борба, няма страх и отхвърляне на нещата от живота, и най-вече – неприятните. Няма примирение, но има смирение.

Затова по Пътя обратно има толкова много отчаяние. Отчаянието е най-крайната форма на неприемане. Но същевременно именно то е и нещото, което в най-голяма степен разчиства Пътя за приемането (като един от най-ярките примери за приближаване чрез отдалечаване).

За мен най-красивия начин, по който това послание е отправено към нас, вървящите по Обратния път, е поемата на Руми „Страноприемница“ . И сега е един добър повод да я припомня:)!

Камелия