Архив
 
 
 
Self help
 

Винаги ме е вълнувал въпроса за това каква ли ще бъде формата на семейството в бъдеще. Имам пред вид това, че семейството - във формата, в която сега го познаваме, има своите исторически предпоставки, ограничения и културни специфики, а времето, в което сега живеем, се променя. Драматично се променя. И с това се променят и формите на заедност между хората. Затова, когато попаднах на статия от Белла ДеПауло - психолог, преподавател в Университета Санта Барбара, Калифорния, и дългогодишен изследовател на хората, които не се женят или живеят сами, се зарадвах - разбрах, че съм намерила отговор, който за себе си намирам за много смислен и удовлетворителен. Тази жена посвещава житейското си дело за дестигматизиране на групата на неженените - т.е. на хората, които не се вписват в традиционната представа за успех, според която успехът е, освен, професионална кариера, и създаване на дом и семейство. С аргументите на научен изследовател, к...

 
Self help
 

"Падмасамбхава казва, че когато хвърлиш пръчка на кучето, кучето ще тича след пръчката. Когато хвърлиш пръчка на лъва, лъвът теб ще преследва. Лъвът неотклонно гледа източника - този, който хвърля пръчката. С погледа си кучето следва обекта, пръчката. По същия начин, нашият източник на опит е собственият ни ум... Емоцията на гнева, например, е "пръчка"... Ум, който функционира отвъд обърканите и променливи емоции, развива стабилен и буден вътрешен взор, който прониква през бъркотията на мислите." Sherab, P. & Dogyal, T. (1998). The Lion’s Gaze Изглежда, че всичко е въпрос на това накъде ще насочим вниманието си. Подобно на фенерчето в тъмна нощ, именно посоката на нашето внимание ни кара да виждаме и забелязваме едни неща, а да сме слепи за други. И последното, за което се сещаме, е да насочим светлината му навътре, към собствения си ум. Погледът ни съвсем естествено се насочва към нещата - хора и събития - от външния св...

 
Self help
 

[quote]Хуморът свежда всички хора до нормалните им размери...Именно затова действа толкова успешно за нивелиране на помпозността. Робин Скинър[/quote] Най-сетне дойде моментът да ви представя моя духовен учител. В момента, в който го видях, разбрах, че е Той. Имаше Нещо във външния му вид, което особено силно ме привлече, а свободата и лекотата, които идваха от него, ме накараха силно да пожелая да бъда в аурата на неговото лично присъствие. Но тъй като поради голямата географска дистация между нас засега това е трудно, поне успях да намеря верен приятел (благодаря ти В.!), която преведе безценните му съвети за българската аудитория и дори намери начин да ги качи във youtube видеото, където за първи път го срещнах. Вярвам, че с нейния принос Словото му ще успее да достигне и до останалите духовно търсещи събратя и сестри. Представям ви човекът, който поражда искрена радост у мен - Джей Пи Сиърс! Веднъж един мой познат и...

 
Self help
 
 

На третия път

 
27.07.2016



Във вълшебните приказки има един повтарящ се мотив - нещата се случват едва на третия път. Според един от най-добрите тълкуватели на вълшебните приказки - юнгианската аналитичка Мари Луиз фон Франц, това е свързано с постигането на зрелост. С други думи, първите два опита са неуспешни, защото нещо във вътрешната психична ситуация на човека все още не узряло, за да се стигне до развръзката и щастливия край. За мен този повтарящ се мотив "на третия път" има и значение на повторението, което е необходимо, за да може човек да забележи дадено нещо и така да нещото да се превърне във факт. Сещам се за българската приказка за Златното момиче, която е един от многобройните примери за случването на нещата на третия път. Когато идват сватбарите, за да вземат Златното момиче и да го венчаят за първия юнак в страната, вместо него вземат забулената черна дъщеря на мащехата. На тръгване петелът пропява "Кукуригу! Златна кака под корито, черн...

 
Self help
 

Най-сетне да попадна на нещо наистина добро по отношение на проблема с отлагането - този широко разпространен психичен факт, който води до различна степен на дискомфорт у хората - от лек стрес и напрежение до истинска агония от това, че времето минава, а те по някаква причина не правят това, което искат да направят. Става дума за ТЕД презентация на психолога Адам Грант за креативните хора, в която той казва, че склонността за отлагане е тяхна типична черта. Неговата основна теза е, че нуждата от повече време за мислене не е знак за непълноценност, а точно обратното - израз на оригиналност и неповторимост. Че именно това, което на пръв поглед изглежда като отлагане, всъщност е творческата фаза на инкубацията - времето, необходимо идеята да отлежи в подсъзнанието, докато узрее нещо наистина оригинално и стойностно. Затова - ако човек иска да премине през фазата на инкубацията без да си причинява допълнителен стрес, е добре да знае, ...

 
Self help
 

Автор: М.В. Луковникова Превод от руски: Виолета Спасова Отвергая отца... "При първата среща (момче на 6 години, тежко невротично разстройство): - С кой живееш? - С мама. - А татко? - Него го изгонихме. - Как така? - Разведохме се с него… той ни унижава... той не е мъж… провали най-хубавите ни години… При първата среща (тийнейджър на 14 години, тежки мигрени, припадъци, противозаконно поведение): - А защо не си нарисувал баща си, нали сте едно семейство? - Него по-добре изобщо да го нямаше, такъв баща… - Какво искаш да кажеш? - Той провали целия живот на майка, държи се като свиня… сега не работи… - А към теб лично как се отнася баща ти? - Ами, не се кара за двойките… - … и това е всичко? - Всичко, … какво от него?... дори парите за развлечения сам си изкарвам… - А как ги изкарваш? - Плета кошници… - А кой те научи? - Баща ми… той много неща ме е научил и риба мога да ловя... мога да карам кола... малко, из се...

 
Self help
 

 Едно интервю на Джефри Мишлав с Кристина Гроф за духовните измерения на алкохолната зависимост ADDICTION AND ATTACHMENT with CHRISTINA GROF превод от английски, Ресенска В продължение на предишната статия за зависимостите представям още една - превод от английски език специално за този сайт от г-жа Ресенска - благодарности! Тази статия е запис на телевизионно интервю с трансперсоналния психотерапевт Кристина Гроф, която е и съпруга на основателят на трансперсоналната психология - Станислав Гроф, както и съ-автор на няколко книги с него - „Жаждата за цялост”, „Бурното търсене на Аза”, „Духовните кризи” и „Отвъд смъртта”. В интервюто по-долу обаче ще я видите в една по-различна роля - на човек, който е страдал от тежка форма на алкохолна зависимост и се е възстановил от нея с помощта на програмата на Анонимните алкохолици. Статията е изключително ценна, защото показва дълбоката същност на алкохолната зависимост  като форма на д...

 
Self help
 

Отдавна се каня да подновя писането на статии в сайта си и ето че една статия, превод от Петя Стоянова, ме събуди за действие. Нейното заглавие е "Причината за наркоманията е намерена и тя не е това, за което си мислите" . Статията е написана от Йохан Хари, автор на книгата „Преследвайки вика: Първите и последните дни на войната с наркотиците“ ( Chasing The Scream: The First And Last Days of the War on Drugs), и представя интересен експеримент с мишки, водещ до драматична промяна на начина, по който хероиновата зависимост е била разглеждана до този момент. Както ще прочетете в статията, нейното основно послание е, че "Противовесът на наркоманията не е въздържание - това е връзката с хората." И това се отнася не само до зависимите от наркотиците хора - отнася се до всяка форма на зависимост - алкохол, цигари, хазарт, компютърни игри... - на практика всичко, с което се опитваме да запълним дупката на празнотата, която зейва в душите...

 
Self help
 

"Фентъзито е като велоаргометър за мисълта. Не може да те отведе никъде, но тренира мускула, с който може да стигнеш навсякъде." Тери Пратчет За фантазирането се казват различни неща - от това, че е форма на бягство от действителността и липса на заземеност и реализъм, до това, че е израз на най-творческата същност на човека, както и средство да запази себе си и при най-нечовешки условия. Вярвам, че всички те са верни. Понякога - едновременно. Бягаш във фантазията си от действителност, която  е твърде тежка, за да я приемеш, така че по-късно, когато обстоятелствата се променят, да си способен отново да се свързваш с хората. Сещам се за едно изследване, за което прочетох при описанието на 12-ти дом в астрологията с характерните за него илюзии, подхранвани от неговият управител - Нептун - покровителят на артистите и мечтателите, на алхоколиците и наркоманите. "Едно изследване на жертви на войната, които са били затваряни за дълг...

 
Self help
 

[quote]"Страхът е в очите на този, който гледа. (Не позволявай това да бъдеш ти.)"[/quote] Преди време видях този надпис върху тениска и той ме очарова. Въпреки че същото се казва и в българската поговорка "на страха очите са големи", дали заради съпътстващата картинка, дали заради нещо друго, но това изречение се вряза в съзнанието ми. [quote]"Страхът е в очите на този, който гледа."[/quote] По-късно прочетох същото, но във връзка с красотата - "Красотата е в очите на този, който гледа". В очите на този, който гледа, обаче, е и всичко останало - любовта, благодарността, гневът... И друг път съм споделяла своето изумление от мистерията, която стои за нашите очи и която е основната причина да виждаме събитията, хората и самите себе си различно в различните дни ("Снежната кралица и огледалото на дявола"). Споделяла съм и различните отговори на въпроса как съзнателно да променим своето възприятие. Например, отговорът на к...