Архив
 
 
 
От мен
 

"Слушайте, започваме! Когато стигнем до края на приказката, ще знаем повече, отколкото сега, защото ще приказваме за един лош магьосник. А той беше най-лошият от всички магьосници, защото беше самият дявол." Така започва приказката за Снежната кралица от Ханс Кристиян Андерсен. След което продължава с историята за едно изобретение на дявола - огледало, което изкривява нещата и обръща всичко наопаки. А огледалата, както стана дума в публикацията "Образи от светлина", са нещо много специално, защото са въвлечени в начина, по който се случва Божието творение. От религията и митологията вече знаем, че дяволът също е част от това творение - дървото на познанието в райската градина е божие творение; змията, която изкушава Адам и Ева да откъснат плода от това дърво, също е част от това творение. С други думи, грехопадението е част от Божия план - и дяволът също. Затова - слушайте! Вижте как изглежда тази част от вътрешните ни огледала, коя...

 
Self help
 

Това е продължение на предишната публикация за Справедливото слънце, в която представям една порода "тлъсти и опасни бели червеи", разяждащи психичното ни благополучие - става дума за тези мисли в главата ни, които ни казват, че ние знаем коя е Истината, Цялата истина, Истинската истина. Сега ще представя една тяхна разновидност, която се отнася до тези от тях, които, по един неподлежащ на съмнение начин, ни казват коя е истинската причина за нещата. За да ги опиша, ще използвам едно понятие от социалната психология - "каузална атрибуция", с което се обяснява начина, по който ние хората приписваме причините за случващото се в живота ни. Идва от лат.causa- причина и аtributio- приписвам, и обяснява тази базисна човешка нужда да разбираме причинно-следствените връзки в  света, в който живеем. Ние постоянно всекидневно произвеждаме мисли от този вид в главите си: На какво се дължи главоболието ми днес - на това, че снощи си л...

 
Защо обичам Юнг
 

Зад влюбването в човек, който не отговаря на нашите чувства или не ни дава това, което искаме от него, стои определена психична динамика. Зад силните чувства в несподелената любов стоят душевни закономерности, които са различни от това, което на пръв поглед изглежда. Ако знаем това, много от объркването, което подобни ситуации поражда, ще изчезне. Защото подобни влюбвания определено са съпътствани от много объркване. Човек не знае с какво е заслужил подобно отношение или съдба, след като дава най-доброто от себе си.  Явната несправедливост изпълва сърцето му с негодувание и той, чувствайки се жертва, безспирно обвинява в ума си обекта на своите чувства. В мислите си е като обсебен от това какво другият е направил или не направил и не се сеща да си зададе въпроса какво означава всичко това за него самия - защо продължава да има чувства към човек, който очевидно не им отговаря - при това достатъчно дълго време. В подобни моменти нат...

 
Воинът на светлината
 

"Според японска легенда, в град Викаматсу живеел млад самурай на име Зенкай, който прекарвал времето си в игри на комар и гуляйджийство. Един ден Зенкай се влюбил в жената на местния съдия и злата жена го помолила да убие мъжа й и да му вземе парите. Зенкай се съгласил. Когато тръгнал да осъществи злодеянието, той минал покрай стар свещеник, който неодобряващо го изгледал. Без да обърне внимание на чувствата, които събудила в душата му тази среща, Зенкай продължил пътя си. Когато влязъл в къщата на съдията, той прерязал гърлото му, взел парите и двамата с жена му избягали в друга провинция. Скоро след като пристигнали в новия град, Зенкай започнал да изпитва отвращение към себе си, заради стореното и защото жената му омръзнала.; тя била суетна и алчна. Но освен това Зенкай не можел да изтрие от спомена си погледа на свещеника. Един ден той се измъкнал навън като оставил на жената цялото си имущество и тръгнал да търси све...

 
Воинът на светлината
 

"Най-голямата грешка, която може да направиш в живота си, е постоянно да се страхуваш да не направиш грешка."  Елбърт Хъбард В някаква степен - повече или по-малко очевидна, повечето от нас познават блокиращата роля на страха от грешки. Докато за някои хора това е не е толкова голям проблем, то за други може да стигне до парализиращи форми на проява. Т.нар. перфекционисти може да пропилеят целия си живот и да не проявят потенциала си само поради страха от грешки. Ако сме в тази категория, какво да направим? Какъв е лекът срещу подобно нещо, ако силата на волята ни не е достатъчно силна, за да го надмогне? Както обикновено, не мисля че има само един единствен начин, но има един, който лично на мен най-много ми помага. Казвам си, че ако се окаже, че това, което правя, е грешка, аз съм готова да платя цената за това. Каквото и да ми струва. Колкото и да ми струва. В края на краищата, така е честно. Ако например съм казала нещо на...

 
От мен
 

Нямах намерение толкова дълго да не пиша в сайта си. Мислех, че ще успея да приключа с ремонта за около седмица и след това да се завърна към многобройните чернови, които търпеливо чакат да ги довърша. Вместо това добавих още отложено време към писането, защото се оказа, че заплануваното от мен и реалността се разминаха драстично. В началото на този период моя близка, която постоянно ме впечатлява с архетипното съдържание на сънищата си, ми каза, че имала сън, в който видяла в че в моя сайт се върти надпис със съобщението, че Камелия Хаджийска е мъртва. Интересното е, че същата тази нощ имах сън, в който бях убита и преживяването беше силно и запомнящо се. Все още не мога да разбира синхроничността на подобно сънуване, както и по-дълбокото значение на моя сън, но добрата новина за мен е, че умът ми все по-лесно понася фрустрацията да не разбира и да приема, че огромната част от живота ни е мистерия. Разбира се не се отказвам ...

 
Воинът на светлината
 

На един етап от Пътя си преставаме да се занимаваме с категориите за добро и зло. От натрупания досега опит вече сме разбрали, че дори и да знаем кое е добро и кое е зло, няма как да знаем кое е за добро и кое е за зло. Наблюдавайки сложната и взаимопреплетена тъкан на живота сме открили, че често пъти това, което ни  ограничава, всъщност ни предпазва, че именно проблемът е решението и че следвайки принци па на енантиодромията ние понякога се приближаваме към решението като се отдалечаваме от него. Разбрали, че нашият малък ум няма как да види Голямата картина на живота и прозре Божият замисъл, ние се смиряваме и започваме да работим само с това парче от пъзела, което е най-актуално за нас в момента. Осъзнали, че сме отговорни само за своята част от Цялото, ние започваме да гледаме на чуждите парчета от пъзела с по-голямо уважение, толерантност и непредубеденост. Това е моментът, в който навлизаме в етапа на по-зрелите форми на ду...

 
Избрани статии
 

Мисля, че ако знаех това навремето, щях да си спестя доста терзания. Става дума за третия вид страдание, за който се говори в будизма - т.нар. всепроникващо страдание. Защото аз определено страдах и то с дълбочина, която беше по-голяма от всичко преживяно до този момент, но не намирах никаква рационална причина да се чувствам така - напротив. Основните неща от външния свят, които ме бяха тревожили години наред, вече бяха разрешени и ми беше трудно да намеря рационална причина за начина, по който се чувствах. А аз се чувствах дълбоко празна и нещастна и неспособността да разбера причината за това ме караше да чета усилено. С времето прочетеното в книгите започна да внася яснота и разбиране за процесите, през които преминавах, и немалка част от това вече съм споделила тук в сайта. Най-точната дума за описване на този вид страдание обаче открих в будизма - в учението за Четирите благородни истини, което обяснява природата на дукха, т...

 
Воинът на светлината
 

Наскоро получих и-мейл от приятелка. Завършвайки писмото си тя се чудеше какво да ми пожелае по повод идващите Великденски празници. "Щастливи празници, пишеше ми тя, някак не ми звучи добре. Възкресението свързвам с болката от умирането на старото и този процес е тежък и мръсен - за мен поне." Разбрах я какво има пред вид, дори и да не бих използвала същите думи. Защото по някаква причина и аз виждам във Великден по-скоро разпятието, отколкото възкресението. По-силното в мен е това: И това и това и това и това Ако оставим настрана боядисването на яйцата и семейните срещи с хапване и пийване, в същността си Великден е християнски празник и Великият ден, който празнуваме, е възкресението на Божият син от кръста. За мен обаче още по-великото от възкресението е носенето от Божият син на кръста. Това е истинското величие, което виждат очите ми - да преживееш толкова тежка участ, бидейки човешко същество в тяло, но да не ...

 
От мен
 

Ей на, това е първата ми публикация от "новия дом", в която преместихме съдържанието на Еspirited. С нея искам да кажа на хората, които обичат да се отбиват в него, че продължават да са добре дошли! Надявам се, че бързо ще свикнат с новото разпределение на мебелите по стаите. Старият дом от известно време ми беше отеснял, а и исках "игрите на синхроничност" да са по-лесни за достъп. Подобно на създателя на Старбъкс кафенетата - Хауърд Шулц, който обожавал да пие кафе и да тества нови вкусове кафета, така съм и аз с моите създания - "игрите на синхроничност". Не веднъж са ме поразявали с точността на посланието им към мен, както и са ми давали утеха в някои от най-мрачните ми дни. Знам, че дори и аз да съм участник в тяхното създаване, веднъж след като случайността (макар и в електронен вариант) е задействана като посредник, техният източник вече е Друг. Сега  не само статиите от "игрите на синхроничност" са разположени на по-удобно...