Архив
 
 
 
Self help
 

Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: - Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: - След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. "Е, явно на човека не му е до мене", си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: - Човече, ще стигнеш в града по обяд. - Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. - За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш - отговорил му селянинът.

 
Лечебни истории
 
 

Неправенето

 
22.02.2010



Вървял Буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят. Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен. Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче. Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила... Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да се оставят да се случат, да им се позволи да се случат. От книга с "Притчи".

 
Self help
 
 

Бурканът

 
11.02.2010



В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно “да”. Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. “Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във...

 
Лечебни истории
 

Имало едно време трима мъже, които за да намерят знание, тръгнали с керван към средата на пустинята. Те нямали никаква представа от градинарското изкуство и затова прибирали със себе си всичко, което намирали в пясъка. Но дълбоко в сърцето си, всеки един от тях се надявал да стане добър градинар и да отгледа собствени дървета, цветя и тревички. Един ден разбрали, че Великият Градинар щял да пристигне в града им със следващия керван. Първият мъж приел новината безучастно. Всичко от което имам нужда, мислел си той, мога да го прочета в книгите или да го постигна със собствени усилия. Другите двама били много развълнувани от възможността да се срещнат с Великия градинар и затова с нетърпение очаквали пристигането му. Когато керванът пристигнал в града, Великият градинар посетил къщата на първия мъж и разбрал, че той бил решен да следва своите собствени намерения. Затова Великият Градинар отишъл в къщата на втория мъж, кой...

 
Лечебни истории
 
 

Третият монах

 
18.01.2010



Ако сте си задавали някога въпроса защо ви е толкова трудно понякога, ето един възможен негов отговор. Той е една история, разказана от Хари Муди и Дейвид Карол в книгата им "Петте състояния на душата - карта на духовните преходи в живота ни". "Много, много отдавна, отшелник получил видение в пустинен манастир. Видял безбрежен океан. На брега му стоял монах. Монахът скочил високо във въздуха и с блестящите си крила без усилие прелетял над огромната вода до божествената страна, намираща се от другата й страна. Докато отшелникът се чудел на странното видение, забелязал, че втори монах приближил брега. Той също разтворил крилата си, но полетът му не преминал толкова гладко. Макар да успял да се добере до отсрещния бряг, той направил всичко, на което бил способен, за да не падне в бушуващите вълни. Накрая на брега дошъл и трети монах. Най-малък и крехък от тримата, този монах също се издигнал във въздуха като другите, но крилат...

 
Лечебни истории
 

От книгата “Дао-то на Пух” автор: Бенджамин Хоф "Когато разчитаме на Вътрешната си природа, тя не може да бъде излъгана. Много хора обаче нито се вглеждат, нито се ослушват в нея и, следователно, не разбират и себе си особено добре. А щом не се разбират достатъчно, те не уважават и себе си достатъчно, поради което се влияят лесно и от други.... Едно от най-удобните неща, свързани с тази Чувствителност към Обстоятелствата, е, че не се налага да вземате толкова трудни решения. Вместо това можете да ги оставите да се вземат сами. Например, веднъж в “Къщичката в къта на Пух” той се въртеше насам-натам и се опитваше да реши на кого да отиде на гости. Би могъл да отиде при Ийори, когото не бе виждал от вчера, или при Бухала, когато не бе виждал от оня ден, или при Кенга, Ру и Тигъра, които не бе виждал от доста отдавна. И как взе той решение? Седна на един камък в средата на потока и изпя една песен. После стана и продължи, мисл...

 
Лечебни истории
 

Приказка от книгата “Дао-то на Пух” автор: Бенджамин Хоф   В държавата Чу един крадец станал войник при генерал Узу-фа – човек, известен с умението си да използва по забележителен начин способностите на другите.  След известно време Чу била нападната от армията на Ци. На свой ред хората на Узу-фа се хвърлили да атакуват, но били отхвърлени трикратно. Докато стратезите на Чу се чудели какво да измислят, силите на противника нараствали. В тоя момент крадецът пристъпил напред и помолил да му дадат възможност да направи нещо за отбраната на Чу. Генералът приел молбата му. През нощта крадецът се промъкнал в лагера на Ци, влязъл в палатката на генерала и откачил завесите на леглото. На сутринта Узу-фа ги изпратил обратно по специален пратеник с бележка, в която се обяснявало, че били намерени от някакви хора, които събирали дърва за горене. На следващия ден крадецът взел възглавницата на генерала на Ци. На сутринта пак била върна...

 
Лечебни истории
 

Една история, разказана и коментирана от Ошо "Когато ти желаеш нещо, твоята радост зависи от това нещо. Ако нещото го няма, ти си нещастен; ако ти го дадат си щастлив. Но само за момент! Това също трябва да бъде разбрано. Когато и да е удовлетворено твоето желание, то е само за момента, в който усещаш радост. То е много убягващо, защото в момента, в който го задоволиш, умът ти започва да иска още, да иска нещо друго. Умът съществува в желаенето; следователно той никога няма да те напусне, ако има желание. Ако си без желание, умът изчезва веднага. Това е цялата тайна на медитацията. Един просяк почукал на вратата на императора; било е ранна сутрин. Императорът излизал навън за сутрешната си разходка в красивата си градина, иначе би било невъзможно за просяка да го срещне. И затова в дадения случай не е имало кой да отстрани просяка от пътя му. Императорът казал: “Какво искаш да ти дам?” И просякът отговорил: “Преди да ...

 
Self help
 
 

Кривото дърво

 
15.12.2009



" Расли в гората много красиви и стройни дървета и сред тях едно криво, ниско, чепато и грозно. Всички дървета се присмивали на това дърво и то било много нещастно. Един ден в гората дошли дървосекачи и започнали да секат наред. Всички дървета били отсечени, само малкото и кривото останало. Защото нямало какво да правят с него, то не служело за нищо." из книга с притчи Коментар: Понякога ние имаме нужда да бъдем точно като това дърво -  наглед непотребни и невзрачни. Така не само ще можем да оцелеем, но и да останем верни на своята вътрешна същност без многобройните очаквания на другите да ни принудят да правим това, което не искаме или  е в разрез с нашата природа. Нашата чапатост е това, което ни прави неудобни за другите, но ни помага да бъдем верни на себе си!

 
Self help
 
 

Кайл

 
08.12.2009



Всеки от нас познава някой, като този, за когото се разказва в тази история. Един ден, когато бях още нов в гимназията, видях едно момче от нашия клас, което си тръгваше от училище. Казваше се Кайл. Изглеждаше така, като че ли е помъкнал всичките си учебници. Помислих си: "Защо някой ще носи всичките си учебници вкъщи в петък? Трябва нещо да не е наред". Бях си планирал чудесни почивни дни (събирания с приятели, малко игра на футбол за неделя следобяд), така че поизпънах рамена и закрачих към къщи. Както си ходех, видях група деца, които вървяха към Кайл. Нахвърлиха се върху него, бутнаха учебниците от ръцете му и го повалиха в калта. Очилата му полетяха и паднаха в тревата на около три метра от него. Той вдигна поглед и видях ужасна тъга в очите му. Страшно ми дожаля за него. Приближих се, докато той пълзеше по земята и търсеше опипом очилата си и видях сълзи в очите му. Подадох му очилата и му казах: "Тези са големи з...