Архив
 
 
 
Self help
 
 

Сътресенията

 
24.06.2010



"В кутия насипали топчета - дървени и медни - с еднакъв размер. Затворили капака, почакали, отворили. Както си лежали преди, така си и останали. Отново затворили и разтресли добре кутията. Отворили и погледнали. Отгоре били дървените топчета; медните отдолу. Топчетата знаят своя път. Всяко от тях. Нима ние сме по-глупави? Старец пътувал в препълнен автобус. Притискали го хора от всички страни, а било време да слиза. Никак не може да стигне до изхода. За щастие автобусът се разтресъл от лошия път и човекът могъл да се придвижи до изхода. Ако животът ни тресе, ние можем да се придвижим в него. Ако знаем къде е изходът. Този, който има голяма цел, жизнените несгоди няма да му попречат, а успехите и неуспехите еднакво го придвижват напред. Каква е разликата как точно се тресе кутията? Каква е разликата как именно се тресе автобусът?" из книга с притчи

 
Self help
 
 

Възлите

 
22.06.2010



"Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа. След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал: — Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга? Сарипута казал: — Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа. — Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата? Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал: — Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек. — Точно така. Всичко, което искам да...

 
Лечебни истории
 
 

Учителят

 
15.06.2010



От книгата на Дон Мигел Руис "Искуството да обичаш" (Овладяване на любовта) "Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.” Учителят погледнал в очите на мъжа и с н...

 
Self help
 

"Прочут войн дошъл при учителя Хакуин и го запитал: — Учителю, кажете ми: съществуват ли наистина раят и адът? — Кой си ти? — попитал Хакуин. — Аз съм Воин от личната гвардия на великия император. — Глупости! — отсякъл Хакуин. — Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк. При тези думи войнът задрънкал с големия си меч от яд. — Охо! — рекьл Хакуин. —Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата. При тези думи войнът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на учителя. А той продумал: — Сега знаеш половината от отговора! Ти открехваш вратите на ада! Войнът се отдръпнал, прибрал меча и се поклонил. —А сега знаеш другата половина — казал учителят. — Ти отвори портите на рая. " из книга с притчи

 
Self help
 
 

Маймуната

 
03.05.2010



"Веднъж князът отишъл в маймунската гора. Както го видели, маймуните се изпокрили в паника, останала само една маймуна, която изобщо не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, сякаш показно. Князът пуснал стрела в нея, но тя я хванала в полет. В отговор князът заповядал на приближените си всички да стрелят по нея, полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава князът се обърнал към своя приятел Йен-Буй: - Видя ли какво се случи? Това животно рекламираше ума и способностите си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази случка! Никога не показвай пред хората най-добрите си качества. Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал ученик на княза, той ден и нощ работел върху себе си, за да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в кралството вече никой не знаел нито как да се държи с него, нито пък как да го манипулира..... ........................... ……………………………………....

 
Self help
 
 

Мъдростта

 
30.04.2010



"Един младеж отишъл веднъж при един мъдрец и го запитал: "Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?" Мъдрецът не благоволил да му отговори. Младежът, след като повторил неколкократно въпроса си със същия резултат, накрая си отишъл, за да се върне на следващия ден със същия въпрос. Отново не му бил даден никакъв отговор и младежът се върнал на третия ден, поставяйки настоятелно своя въпрос. „Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?" Най-после мъдрецът се обърнал и се запътил към една близка рекичка. Той влязъл във водата и подканил младежа да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младежа за раменете и го потопил във водата, държейки го така въпреки усилията му да се освободи. Накрая обаче той го освободил и когато младежът отново поел дъха си, мъдрецът го запитал: „Сине, какво най-много желаеше, когато беше под водата?" Младежът отговорил без колебание: „В...

 
Self help
 

"В Древния Рим група пророчици, известни като Сибили, написали 9 книги, които предсказвали бъдещето на Римската империя. Те занесли книгите на Тиберий и поискали за тях сто къса злато. Тиберий сърдито ги изгонил. Сибилите изгорили 3 книги и отново се върнали при Тиберий, искайки за останалите 6 книги пак сто къса злато. Той се разсмял и пак отказал: откъде накъде да плаща за 6 книги цената на девет? Сибилите изгорили още три и се върнали с последните останали три. -Цената все още е сто къса злато, -съобщили те. Тиберий, погълнат от любопитство, заплатил цената, но бил способен вече да прочете само част от бъдещето на своята империя. Учителят казал: "Много важно е в живота да не се търгува, когато има възможност за това." из книга с притчи

 
Self help
 

(суфи притча) "Веднъж някакъв крал отишъл при мъдрия Бахаудин Накшбанди и седнал, наблюдавайки събранието на учениците му. След това, когато започнали вечерята, кралят казал: -О, учителю на вечността! Забелязах, че по време на занятията учениците ти седят в полукръг около теб, точно както и моите придворни. Дали в това няма някакъв знак? Бахаудин отвърнал: -О, повелителю на света! Кажи ми бързо как седят твоите придворни и аз ще мога да ти отговоря дали търсачите седят в същия ред. -В първия кръг седят тези, към които аз изпитвам особено благоразположение, - затова те са и най-близо. По-назад седят важните и могъщите хора на кралството и посланиците. Най-накрая седят най-незначителните. - В такъв случай – казал Бахаудин, - ние с теб делим хората по различни признаци. Тези, които седят най-близо до мен, са глухи. Така те могат да чуват. Средната група се състои от невежи, така че те да могат да се съсредоточат върху Учението....

 
Self help
 

автор: Бенджамин Хоф "Кристофър Робин задава на Пух въпроса: - Какво обичаш да правиш най-много на света, Пух? - Амии – каза Пух, - какво обичам най-много....- След което трябваше да спре и да помисли. Защото въпреки, че Яденето на Мед беше много хубаво нещо, има един момент – точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото след като започнеш, но той не знаеше как се нарича той. Тогава той си помисли, че да си с Кристофър Робин е нещо много хубаво, а да имаш до себе си Прасчо е много приятелско нещо; и така, след като премисли всичко това, той каза: “Това, което обичам най-много на света, е аз и Прасчо да отидем и да те видим и ти да кажеш: “Какво ще кажете за нещо малко?”, и аз да кажа:”Ами, нямам нищо против нещо малко, нали и ти Прасчо?”, и навън да бъде един бръмчащ ден, и птиците да пеят." от книгата "Дао-то на Пух" Хич не ми се ще да анализирам това превъзходно четиво... Просто исках да ви напомня с нег...

 
Self help
 

Тази приказка за мен е прекрасна метафора за смисъла на несъвършенствата в нашия характер. Авторът на приказката не ми е известен - както и човекът, който я е пресъздал във формата на картини с музика. Знам кой ми я прати - една моя добра приятелка от бившата ми работа. Знам също, и че аз искам също да споделя красотата й с вас. Приказката се казва  пукнатото гърне . Ще я видите, ако кликнете върху нейното заглавие. Приятно четене! Камелия